Марсел Ренар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марсел Ренар
Marcel Reinhard
френски историк
Роден
17 май 1899 г.(1899-05-17)
Починал
Биник, Бретан, Франция

Националност Flag of France.svg Франция
Професия историк, университетски преподавател
Научна дейност
Област История
Работил в Кански университет, Парижки университет
Семейство
Съпруга Марта Ренар
Деца шест

Проф. Марсел Ренар (на френски: Marcel R. Reinhard) е френски историк, специалист по историческа демография и история на Френската революция.

През 2006 година израелският мемориал Яд ва-Шем го признава за праведник на света.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 май 1899 г. в френската столица Париж. След завършване на образованието си роботи като учител във Военното училище в Ла Флеш (1924 – 1935) и в парижките лицеи Карно и Луи Льо Гран (1938 – 1948). В периода 1948 – 1955 г. преподава във Факултета по изкуствата на Канския университет. Впоследствие ръководи катедрата за история на Френската революция в Сорбоната (1955 – 1962). През 1963 г. основава Обществото за историческа демография (на френски: Société de démographie historique), и е негов президент до 1964 г. Умира на 25 септември 1973 г.[1]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Жени се за Марта Ренар, с която има шест деца. По време на немската окупация през Втората световна война семейството укрива в продължение на две години (1942 – 1944) еврейското момиче Женевиев Ланг. В знак на признателност за спасяването на Женевиев, на 5 февруари 2006 г. Яд ва-Шем признава семейство Ренар за „праведници на света“.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Le département de la Sarthe sous le régime directorial, Saint-Brieux, Les Presses bretonnes. 1935.
  • La Légende de Henri IV, Saint-Brieuc, Les Presses bretonnes. 1935, 173 p.
  • Histoire de la population mondiale de 1700 à 1948, Paris, Domat-Montchrestien. 1942. 794 p.
  • Henri IV, ou la France sauvée, Paris, Hachette. 1943. 288 p.
  • Avec Bonaparte en Italie: d'après les lettres inédites de son aide de camp, Joseph Sulkowski , Paris, Hachette. 1946, 316 p.
  • Le grand Carnot 1, De l'ingénieur au conventionnel 1753 – 1792, Paris, Hachette. 1950. 354 p.
  • Le grand Carnot 2, L'organisateur de la victoire, 1792 – 1823, Paris, Hachette. 1952. 392 p.
  • Histoire politique générale, Paris, les Cours de droit, 1950, 659 p.
  • La France du directoire II, Les Problèmes et les résistances en 1796, Paris, Centre de documentation universitaire. 1956.
  • Histoire moderne et contemporaine. La Fuite du Roi, Paris, Centre de documentation universitaire. 1958, 279 p.
  • Histoire générale de la population mondiale, Paris, Montchrestien. 1968, 709 p. (съавтор)
  • La chute de la Royauté: 10 août 1792 , Paris, Gallimard, 1969, 655 p.
  • La Révolution, 1789 – 1799, Paris, Hachette. 1971.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информация на сайта www.idref.fr (посетен на 4 февруари 2016 г.); Информация на сайта www.croquelinottes.fr (посетен на 4 февруари 2016 г.); Информация на сайта data.bnf.fr (посетен на 4 февруари 2016 г.); Информация на сайта „www.societededemographiehistorique.fr“ (посетен на 12 март 2016 г.)
  2. Информация на сайта db.yadvashem.org (посетен на 4 февруари 2016 г.)