Мастаба

Мастаба в Сахара

Мастаба е древноегипетска гробница, имаща формата на пресечена пирамида. Строени са от кирпич или камък.

История

За да се разбере значението на мастабата, както и конструкциите на древноегипетските гробници, е важно да се отчетат религиозните вярвания на древните египтяни. Най-големият подтик за древните египтяни е вярата им в задгробния живот. Това се отразява в тяхната архитектура и най-вече в огромните количества време, пари и човешки ресурси, отделяни в изграждането на гробниците им. „Египтяните вярвали, че душата може да живее само ако тялото се е запазило от разложение и плячкосване“

От преддинастичната епоха древните египтяни са се стремили да разработят методи за запазване на телата на мъртвите. Първоначално са използвали балсамиращи методи, и по-късно са създали и гробниците с цел да запазят за трупа за неопределено време. Тялото трябвало да бъде поставено в дълбока, запечатана камера като мастабата. Тъй като останките не са в контакт със сухия пустинен пясък, не е можело да се извърши естественият процес на мумификация. С цел да запазят тялото, египетските жреци изработили система за изкуствена мумификация

Структура

Схема на мастаба

Думата мастаба идва от арабската дума за „пейка“, защото, когато се гледа от разстояние, тя прилича на пейката. Вътре в мастабата дълбока камера е изкопана в земята и облицована с камък или тухли.

Външните строителни материали са били първоначално тухли, изработени от сушена кал, която е лесно достъпна от река Нил. Дори когато и по-трайни материали от камък влезли в употреба, по-евтините и лесно достъпни тухли от кал са били използвани и за най-важните монументални структури .

Надземната структура е с правоъгълна форма, с полегати склонове, плосък покрив, и е около 4 пъти по-дълга, отколкото е широка, като се издига до най-малко 30 фута височина.

Мастабите са били строени в посока север-юг. В тази надземна структура се обособявало помещение за приношения, оборудвано с фалшива врата, до която свещениците и членовете на семейството носели храна и други дарове за душата на починалия.

Втора скрита камера, наричана сердаб, от арабската дума за „изба“, приютявала статуя на починалия, която била скрита в зидария, за да бъде защитена. Стените на сердаба имали малки отвори. Тези отвори не били предназначени за гледане на статуята, а по-скоро за да се позволи на аромата на горящ тамян, а вероятно и на думите, изречени в ритуалите, да достигнат до статуята.

Еволюция в архитектурата

Стела, имитираща врата в мастабата на Манефер, 5-а династия, Египетски музей в Берлин

Броят на достъпните помещения в мастабата се увеличил толкова, че към края на Старото царство те представлявали същински лабиринт от коридори и зали. В началото на Старото царство типичните гробници на фараоните станали непресечените пирамиди, но в знак на царското благоразположение към високопоставени поданици мастабите се съхранили като гробници за тях.

Срещат се само в областта около Мемфис, наредени около фараонските пирамиди, образуващи некрополи с дълги улици, които се пресичали под прав ъгъл. От края на Старото царство са открити само грубо изработени мастаби, които разкриват упадъка на абсолютната монархия – отърсилите се от господството на фараона висши сановници сами строели гробниците си в своите имения.

През Средното царство отново се открива мастабата, все така в близост до царските пирамиди. През Новото царство тя изчезва, за да отстъпи пред хипогея.