Мезар гидик
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 | Тази статия е „микромъниче“. Това е мъниче, което е твърде малко за самостоятелна статия и трябва да се разшири, да се слее с друга статия, да се премести в Уикиречник и/или да се изтрие. Две седмици след поставянето на този шаблон администраторите може да изтрият страницата, ако тя все още не съдържа достатъчно информация. Шаблонът е поставен в 13:08, 3 септември 2024 (UTC). |
Мезар гидик е проход на високопланинския рид Персенк в Родопите. Наименованието е от турско-арабски произход и означава Гробен проход. Обяснение за възникването и закрепването на Мезар гидик в местните имена е дадено в книгата "Перилик и Персенк с Мезар гидик".
Височината на прохода Мезар гидик при превала, билото на рида Персенк е около 1 900 м. Суровите климатични условия са си казали думата. Всички материални останки са били подложени на безпощадното въздействие на климата стотици години. Това малко известно днес място е било основен и най-труден участък от оживения Централен родопски път в продължение на две хилядолетия.
До края на Римската империя постът или малкият гарнизон на Мезар гидик е имал задачата да го охранява, да регулира и поддържа проходимостта на прохода. Предвид съчетанието от трудни условия в района вероятно не е имал за задача да извлича падналите в дерето коли или останките от тях. За животните даже не отваряме дума. По-важно е било Проходът да функционира. А те, останките са се трупали в дерето от пролетта до ранна или късна есен. На пролет върху прогнилите остатъци от старите са падали нови останки. Храстите, а вероятно и дървета са задържали някои от тях на склона под пътя. Тази неприятна гледка по принуда е съпровождала преминаващите.
Възможно е новите завоеватели да са станали свидетели на такова гробище и да са му дали съответното име. Активното използване на пътя е продължило. Редовна охрана на теснината обаче е липсвала. Оставям на въображението на читателя какво е ставало при неочаквана среща на две товарни коли в северната му част.
Преодоляването на преградата Персенк не е шега работа. Имало е пряк страничен ефект.
Стигайки поредното, вероятно най-сериозното препятствие от централния маршрут през Родопите, товарните коли са спирали за кратко или по-дълго. След преодоляването на Прохода, в най-добрия случай наранените или осакатени животни е можело да бъдат оставени на охраната или предадени на отговорно пазене на познат на мястото за изчакване. В масовия случай тежко пострадалите или умъртвени животни, както и паднали коли са били изоставяни в дерето или са провисвали по източната му стена, ако някой храст ги е подпрял при падането. Те са образували това, което преминаващите наричат „гробище“.
Вероятно е имало и погребение на хора. При организирано преминаване, както и според капризите на времето колоната спира и изчаква на определено място. Тогава има възможност да се положат грижи за болен или ранен насред път.
Възможно е, също така, наименуването да е станало еднократно, ударно, непосредствено след най-близкото по време известно масово преминаване на с хора (с обоз), отразено в писмен източник – похода за Мора. Доколко е била плашеща гледката в района на Мезар гидик, след като оттам са минали най-малко 50 000 души аскер с обоз и изхвърлените тогава останки от животни, коли, предмети и пр., не знаем с точност.