Метафизика на нравите
| Метафизиката на нравите | |
| Die Metaphysik der Sitten | |
 Германското издание | |
| Автор | Имануел Кант |
|---|---|
| Първо издание | 1797 г. Германия |
| Издателство в България | Фараго (2009 – 2010) 2 тома |
| Преводач | Божидар Гумнеров |
Метафизиката на нравите (на немски: Die Metaphysik der Sitten) е труд на Имануел Кант от 1797 г., разглеждащ политическа и морална философия. По-рано и сбито своите възгледи Кант е изложил в Основи на метафизиката на нравите (1785).
Резюме[редактиране | редактиране на кода]
Работата е разделена на две основни части, озаглавени в немския текст с „Rechtslehre“ и „Tugendlehre“, които се превеждат буквално като Учение за правото[1] и Учение за добродетелта. [2] Английската преводачка на книгата, Мери Дж. Грегор (1991) обяснява тези немски термини като, съответно, Доктрината на правото, която се занимава с правата, които хората имат или могат да придобият, и доктрината за добродетелта, която се занимава с добродетелите, които трябва да придобие. Rechtslehre също се предава и като наука за правото (Hastie) или метафизичните елементи на справедливостта (Ladd). Тя се основава на републиканизма с неговото тълкуване на произхода на политическата общност като гражданско общество и установяване на позитивно право. Публикувано отделно през 1797 г., Учението за правото е един от последните примери за класически републиканизъм в политическата философия. [3] То съдържа най-зрелите изявления на Кант за мирния проект [4] и правна система за гарантиране на индивидуалните права.
Доктрината за добродетелта развива етичната теория на Кант, която е изложена по-рано в Основи на метафизиката на нравите (1785). Кант особено подчертава отношението към човечеството като самоцел; всъщност повторението на Кант на втората формулировка на категоричния императив (ср. Основи на метафизиката на нравите) дава възможност да се изведат задълженията. Двуделната трактовка в книгата на Кант разглежда аналитично дълга или задължението, като отличава според предмета:
- дълг към другия (или обществото),
- дълг към себе си;
и според формата:
- перфектни задължения;
- несъвършени задължения.
Кант смята, че несъвършените задължения са „широки“ и дават латитудо, т.е. възможност да се избират максими.[2] За разлика от тях, перфектните задължения не позволяват латитудо и определят точно максимите на действията.
Влияние[редактиране | редактиране на кода]
В англоговорещия свят „Метафизиката на нравите“ не е толкова добре позната като по-ранните творби на Кант, „Основи на метафизиката на нравите“ и „Критика на практическия разум“, но в края на 20-и преживява ренесанс чрез преводите и трудовете на Мари Грегор.[5]
В България[редактиране | редактиране на кода]
Книгата „Die Metaphysik der Sitten“ на Кант е издадена в България като „Метафизика на нравите“ в 2 части[1][2]:
- Част 1: Метафизични основни начала на учението за правото, изд. „Фараго“ София (2009), прев. Божидар Гумнеров
- Част 2: Метафизически основни начала на Учението за добродетелта, изд. „Фараго“ София (2010), прев. Божидар Гумнеров
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кант И., Метафизика на нравите (ч.1): Метафизични основни начала на учението за правото, София: изд. „Фараго“ (2009)
- ↑ а б в Кант И., Метафизика на нравите (ч.2): Метафизични основни начала на учението за правото, София: изд. „Фараго“ (2010)
- ↑ Manfred Riedel, Between Tradition and Revolution: The Hegelian Transformation of Political Philosophy, Cambridge 1984.
- ↑ вж. (1795) Кант, И., Към вечния мир, С., 1977
- ↑ вж. Gregor, Mary J. (1963). Laws of Freedom: A Study of Kant's Method of Applying the Categorical Imperative in the Metaphysik der Sitten, Blackwell, (206 pages).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Философия на правото: резюме на основните принципи на правото като наука за правото, е пълен въвеждане на текст и първата част на метафизика на нравите.
- Обяснение[неработеща препратка] разделение между двете части, и това, което Кант предполага силата.
- Метафизиката на маниерите Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine., пълен с немски текст метафизика на морала (от Korpora).
- Рецензия Мария Григорий 1991 превод в метафизиката на нравитеСтивън Палмквист.
- Кант, и морална необходимост на гражданското общество, пълния текст на работи по политическа теория на д-р Жаклин Августин.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Metaphysics of Morals в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |