Метафора за Слънцето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Метафората за Слънцето, също известна като Сравнение за Слънцето, е представена от гръцкия философ Платон в труда му Държавата (Книга 6). Той е написан като диалог между Глаукон (брат на Платон) и Сократ, разказан от последния. Той прави паралел между слънцето като източник на осветление на видими обекти и формата на доброто като източник на интелектуално просветление във всички форми. Метафората илюстрира естеството на крайната Платонова реалност и познанията, придобити във връзка с нея.

Окото, казва Платон, е безполезно сред сетивните органи, ако я няма светлината, за да работи. Най-силният и най-добрият източник на светлина е Слънцето, с него, обектите могат да се различават ясно. Аналогични неща, пише той, може да се нарекат понятни обекти (т.е. фиксирани и вечни форми, които са най-сигурният обект на научното и философско изследване):

Чрез „идващия и отиващия си свят“ Платон означава познатото визуално възприятие или света, който виждаме около нас. По този начин, ако се опитваме да разберем защо нещата са такива, каквито са, и какви общи категории може да се използват, за да се разбират различните данни, около нас, без оглед на всякакви форми (универсални), ние ще се провалим напълно, тъй като, ни липсва причина.

Платон казва също, че Слънцето и доброто („обект на знанието“) са двата източника на „поколението“:

Някои хора си правят извод, че доброто за Платон е Бог, въпреки че има някои спорове около тази теза.(Платон се отнася към Слънцето като към божество и твърди, че то е детето на добротата). Много съвременни читатели ще сметнат за озадачаващо, че едно и също нещо, което се нарича добро, е източник на благосъстояние (битието на формите), и е нещо, което (някак си) хвърля светлина върху всички останали форми и е също универсално. Наистина, как точно е Платон е мислил, че „самото съществуване и същността се извличат от формите на доброто“, е въпрос на значително трудна интерпретация.

Метафората за слънцето е пример за традиционната взаимовръзка между метафизиката и епистемологията. Платон обобщава две мнения, с които е известен: неговия рационализъм и реализъм.

Платон продължава с описание на нивата на реалността и знанията с устройството на така наречената „аналогия на разделената линия“. По-късно в началото на книга VII същата доктрина е разработена в известната алегория на пещерата, според която лишените от философия, могат да бъдат сравнени със затворници в подземна пещера, които имат възможност да виждат само в едно направление, защото са вързани, зад тях гори огън, а пред тях има стена. Между тях и стената няма нищо; всичко, което виждат, са собствените им сенки и сенките на предметите, които се намират зад тях, хвърляни върху стената от светлината на огъня. Те неизбежно приемат тези сенки за реални предмети и нямат никаква представа за предметите, които създават сенките. Накрая един от тях успява да избяга от пещерата навън; той вижда за първи път реалните предмети и разбира, че до този момент е бил мамен от сенки. Ако той е философ, годен да стане страж, ще смята за свой дълг към своите бивши другари по затвор да отиде обратно в пещерата, да им обясни истината и да им покаже пътя нагоре. Но ще му бъде трудно да ги убеди, защото след слънчевата светлина ще вижда по-малко от тях сенките и ще им изглежда по-глупаво, отколкото преди да избяга.

Значението на благото във философията на Платон е своеобразно. Знанието и истината, казва той, са подобни на благото, но благото трябва да бъда поставяно по-високо. „Благото не е съществуване, то се намира извън пределите на съществуването, превишавайки го по достойнство и сила“. При възприемането на абсолютното благо диалектиката води до край на интелектуалния свят. Чрез благото диалектиката може да мине и без хипотезите на математиката. Лежащото в основата допускане е, че реалността, противоположно на видимостта, е пълно и съвършено благо; затова да се възприема благото означава да се възприема реалността. През цялата философия на Платон преминава същото смесване на интелектуалното и мистическото, каквото и във философията на питагоризма; но в тази кулминационна точка преобладава мистицизмът. Теорията за идеите на Платон съдържа голямо количество очевидни грешки. Но въпреки това тя представлява доста важна стъпка напред във философията, защото е първата теория, която подчертава проблема за универсалиите, запазил се в различни форми чак до наши дни.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Metaphor of the sun“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.