Мехтилд фон Гелдерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мехтилд (Матилда) фон Гелдерн (на нидерландски: Mechteld van Gelre; на френски: Mathilde de Gueldre;на немски: Mechtild von Geldern; * ок. 1324, † 21 септември 1384 в замък Хуисен в Гелдерланд) от фамилията Фламенсес е чрез женитби графиня на Клеве (1347 – 1368) г. и от 1372 до 1381 г. графиня на Блоа и от 1371 до 1379 г. претендентка за Гелдерн и Цутфен.[1][2]

Тя е втората дъщеря на херцог Райналд II фон Гелдерн (1295 – 1343), граф на Цутфен, и първата му съпруга София фон Бертхоут († 6 май 1329), господарка на Мехелен. Сестра е на Мария († 1397), омъжена 1362 г. за Вилхелм II фон Юлих († 1393). Полусестра е на Райналд III (1333 – 1371) и Едуард (1336 – 1371).[3] Най-голямата ѝ сестра Маргарета умира през 1344 г.

Мехтилд (Матилда) наследява заедно със сестра си Мария през 1371 г. полубрат си Райналд III. Започва първата война за нидерландското наследство (1371 – 1379) и през 1380 г. херцог на Гелдерн става Вилхелм III, синът на Мария и Вилхелм II фон Юлих.

Бездетната Мехтилд от Гелдерн през 1379 г. се отказва от правата си за Гелден и Цутфен, без да губи титлите си. Тя умира след пет години през 1384 г. в нейния замък Хуисен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Мехтилд (Матилда) се омъжва през 1336 г. за граф Готфрид фон Лоон-Хайнсберг († 1342). Те нямат деца. През 1348 г. тя се омъжва втори път за граф Йохан фон Клеве († 1368). Те нямат деца. През 1372 г. тя се омъжва трети път за Жан II дьо Шатийон граф на Блоа († 1381) от род Дом Шатийон. Бракът е бездетен.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hartmut Beckers: Literatur am klevischen Hof von 1174 bis 1542: Zeugnisse, Spuren, Mutmaßungen. In: Zeitschrift für deutsche Philologie 112 (1993). S. 426 – 434.
  • Aleid W. van de Bunt: Mechteld, Hertogin van Gelre, in: Gelders Oudheidkundig Contactbericht 33 (April 1967), S. 1 – 6.
  • Manuel Hagemann: Johann von Kleve († 1368). Der Erwerb der Grafschaft Kleve 1347, Köln 2007 (Libelli Rhenani 21), ISBN 978-3-939160-10-6
  • I. A. Nijhoff: Gedenkwaardigheden uit de geschiedenis van Gelderland, Bd. III, Arnheim 1839, S. IVf.;
  • J. Kockelhorm-Nijenhuis & W. M. Elbers, Mechteld. Hertogin Pretendente van Gelre, in: Gelders Oudheidkundig Contactbericht 57 (Juni 1973). S. 2 – 11, hier S. 4.
  • Georg Steinhausen: Deutsche Privatbriefe des Mittelalters. Erster Band: Fürsten, Magnaten, Edle und Ritter (Denkmäler der deutschen Kulturgeschichte I), Berlin 1899, S. VIIf.
  • Brigitte Sternberg: Mechtild von Geldern (um 1320 – 1384). Vom begehrten Heiratsobjekt zur selbstbewussten Landesherrin des Spätmittelalters, in: Starke Frauen vom Niederrhein, Kalender 2001, Hg. v. der Arbeitsgruppe“Gleichstellung„der Region NiederRhein, Duisburg 2000, Kalenderblatt Oktober.
  • Brigitte Sternberg: Die Briefsammlung der Mechtild von Geldern (um 1320 – 1384). In: Mittelalter an Rhein und Maas. Beitr. Zur Geschichte des Niederrheins Dieter Geuenich zum 60. Geburtstag. Hrsg. von Uwe Ludwig und Thomas Schilp. (= Studien zur Geschichte und Kultur Nordwesteuropas; Bd. 8). Münster 2004, S.107 – 123, ISBN 3-8309-1380-X
  • Brigitte Sternberg: Mechtild von Geldern, Gräfin von Kleve. In: Van der Masen tot op den Rijn: Ein Handbuch zur Geschichte der mittelalterlichen volkssprachlichen Literatur im Raum von Rhein und Maas. S.262f., ISBN 3-503-07958-0
  • Bernhard Vollmer: Frauenbriefe des 14. Jahrhunderts an eine niederrheinische Fürstin. In: Düsseldorfer Almanach 1929. S.55 – 61

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mechteld van Gelre, resources.huygens.knaw.nl
  2. Mechtild von Geldern, fmg.ac
  3. Geldern, genealogy.euweb.cz
  4. Mechtild von Geldern, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1645.htm#i49433

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]