Микрофизиометрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Микрофизиометрията е ин витро измерване на функциите и дейностите на живота или на живата материя (като органи, тъкани или клетки), както и на физичните и химичните явления, свързани с тях, в много малък (микрометричен) мащаб.[1][2]Терминът микрофизиометрия се появява в научната литература в края на 80-те години на ХХ век.[3][4]

Основните параметри, които се оценяват в микрофизиометрията, включват рН и концентрацията на разтворен кислород, глюкоза и млечна киселина, като се набляга на първите два. Експерименталното измерване на тези параметри в комбинация с флуидна система за поддържане на клетъчни култури и определено прилагане на лекарства или токсини осигурява количествените изходни параметри скорост на извънклетъчно окисляване (EAR), скорост на консумация на кислород (OUR) и скорост на консумация на глюкоза или освобождаване на лактат, за да се характеризира метаболитната ситуация.

Поради липсата на етикетиране на измерванията, базирани на сензори, е възможно динамично наблюдение на клетки или тъкани в продължение на няколко дни или дори по-дълго време. При по-дълъг период от време динамичният анализ на метаболитния отговор на клетката на експериментално третиране може да разграничи остри ефекти (напр. един час след третирането), ранни ефекти (напр. 24 часа) и забавени, хронични реакции (напр. 96 часа). Както е посочено от Alajoki и съавтори, „концепцията е, че е възможно да се открие активирането на рецепторите и други физиологични промени в живите клетки чрез наблюдение на активността на енергийния метаболизъм“.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. McConnel HM, Owicki JC, Parce JW, Miller DL, Baxter GT, Wada HG, Pitchford S (1992). „The Cytosensor Microphysiometer: Biological Applications of Silicon Technology“, Science, 257, 1906 – 1912
  2. Brischwein, M. и др. Microphysiometry // Bioanalytical Reviews. Springer, 2018. DOI:10.1007/11663_2018_2.
  3. Hafeman DG, Parce JW, McConnell H (1988). „Light-addressable potentiometric sensor for biochemical systems“, Science 240, 1182 – 1185
  4. Owicki JC, Parce JW (1990). „Bioassays with a microphysiometer“. Nature 344, 271 – 272
  5. Alajoki ML, Bayter GT, Bemiss WR, Blau D, Bousse LJ, Chan SDH, Dawes TD, Hahnenberger KM, Hamilton JM, Lam P, McReynolds RJ, Modlin DN, Owicki C, Parce JW, Redington D, Stevenson K, Wada HG, Williams J (1997). „High-performance microphysiometry in drug discovery“, Devlin JP (ed) High Throughput Screening: The Discovery of Bioactive Substances. Marcel Dekker, New York, 427 – 442.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Microphysiometry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​