Михаил Засулич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Засулич
руски офицер

Роден
Починал
Руска империя

Националност Русия
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
Златно оръжие „За храброст“
Орден „Свети Станислав“

Михаил Иванович Засулич е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Засулич е роден на 24 декември 1843 г. в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Александровския сирашки корпус и Константиновското военно училище (1863). Действителна военна служба започва с производство в офицерско звание поручик с назначение в Староингерманландския резервен пехотен полк. Служи в лейбгвардейския Гренадирски полк (1864).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Проявява се с лейбгвардейския Гренадирски полк в битката при Горни Дъбник и е награден със златно оръжие „За храброст“ (1877). Бие се храбро при зимното преминаване на Стара планина през Златишкия проход и освобождението на Пловдив. Награден е със златно оръжие „За храброст“, орден „Свети Георги“ IV ст., орден „Света Ана“ III ст. и орден „Свети Станислав“ II ст. (1877-1878). Повишен е във военно звание полковник (1878).

След войната е командир на 101-ви Пермски пехотен полк (1887). Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за командир на 1-ва бригада от 9-а пехотна дивизия от 1894 г. Командир на 1-ва бригада от 2-ра Гренадирска дивизия, комендант на Осовецката крепост (1899). Командир на 6-а пехотна дивизия с повишение във военно звание генерал-лейтенант от 1901 г.

Участва в Руско-японската война (1904-1905). Командир на 2-ри Сибирски корпус и началник на Източния отряд на Манджурската армия. Участва в битките при Тюренчен, Симучен, Ляоян, река Шаха и Мукден. Упрекван е за нерешителност и отстъпление при спазване на бойния ред в условията на неуспешна война.

Уволнява се от служба през 1906 г. с повишение във военно звание генерал от пехотата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Военная энциклопедия (Сытин, 1911—1915). Т. 10.