Многовекторна външна политика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Във съвременните политически речници няма точно определение за това понятие. Етимологията на думата „вектор“ е свързана с определени дължини и направления. Това определение се дава в учебниците по математика. Но този термин се приема не само в математиката, но и когато говорим за външна политика на определени държави. Основавайки се на реални външнополитически решения, може да определим, че многовекторна политика означава следното: независима, самостоятелна външна политика, отличителната черта на която е балансирано и равномерно отношение едновременно с различни важни централни сили и основни световни и регионални „играчи“. Също така може да се каже, че това е политика, чиято основна цел е да обезпечи националните интереси на държавата и максимално да отслаби зависимостта ѝ.

Рухването на тоталитарния сталински и постсталински модел на „административен социализъм“ в Съветския съюз и други страни от източния блок и обръщането на тези страни към сътрудничество с останалия свят на основата на демокрацията, плурализма и пазарното стопанство, откриха за първи път възможност да се преодолее биполярната конфронтационна структура на системата и да се премине към изграждане на демократичен и многополюсен свят. Оценката, която преобладава, е в полза на многополюсния модел за световните отношения. Най-често тя се прави чрез съпоставката му с двуполюсността. Отхвърля се твърдението, че двуполюсния модел е по-стабилен, тъй като се контролира по-лесно, и че взаимното сдържане създава мощни поддържащи отношенията в определени рамки на компесаторни механизми. Динамичните резерви на многополюсната конфигурация са несравнимо повече и откриват повече възможности да се търсят начини за поддържане на динамичното ѝ равновесие. А това е благоприятно за поддържането на мира и сигурността, за ефективно функциониране на системата в полза на всички нейни участници. Биполярността има ясни и твърди рамки. При нея дипломацията свива функциите си и нейните аргументи биват заместени от аргументите на силата. Мултиполярността е по-подходяща при групиране на съвпадащи интереси, за неконфронтационни отношения и развитие на многостранно сътрудничество. При нея възможностите за постигане на цели чрез разнообразно международно общуване са неизмерно повече, спектърът на възможните комбинации е широк, свободата на посоките на действията е голяма.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Наличието на стабилни, непроменящи се връзки в отношенията спомага системата да запазва за дълго време основните си параметри. Без това тя не би могла пълноценно да изпълнява своите функции. Стабилността на определени вътрешни връзки са като вътрешна опора на състоянието, в което се намира системата. Ако тази „мрежа“ от отношения бъде разрушена, системата губи устойчивостта си и се разпада в този вид, в който дотогава е съществувала. Тези стабилни, постоянни, устойчиви отношения образуват структурата на системата. Структурата възниква едновременно с възникването на системата. Тъй като ситстемата на международните отношения е възникнала стихийно, нейната първоначална структура е възникнала по същия начин. Действащите върху международната сцена субекти се съобразяват с наследената от предишно време структура. От това не следва, че субектите на международните отношения са безсилни да променят структурно системата, в която се осъществяват техните отношения. Ако това би станало, системата би престанала да се развива, а тя изпълнява функциите и постига целите, за които е предназначена, най-вече като се развива.

При изучаване на структурата на системата трябва да се прави разлика между структурата на системата като цяло и структурите на нейните подсистеми. Към структурата на системата се отнасят устойчиви нейни връзки и отношения, които очертават основната ѝ конструкция, цялостното ѝ устройство. Заедно с това всеки елемент или компонент на системните отношения върху световната сцена запазва своята подсистемна цялост, външните си граници и вътрешния си ред, част от който е собствената му структура. Европейският съюз представлява подсистема в рамките на световните отношения, но има своята самостоятелност, външните рамки и вътрешен ред. Неговата структура се отличава от структурите на други компоненти на международната система.

Полиструктурността на системата на международните отношения увеличава разнообразието в нея, усложнява движението в системата и я прави по-гъвкава и адаптивна. Без нея тя не би могла да има такава функционална универсалност, която да ѝ позволява да обхваща всички сфери на човешката дейност. Като преследват своите цели и се стремят да реализират или защитят своите интереси, субектите на международните отношения си взаимодействат. Те съединяват или съгласуват своите действия, когато интересите им съвпадат, или си съперничат и се конфронтират, когато интересите им са противоположни. Различните посоки на интересите в условията на характерната за международната система полиструктурност водят към възникване в нейните рамки на разнообразни конфигурации по интереси, цели и поведение. Полиструктурността на системата на международните отношения се изразява в това, че всяка от подсистемите, интеграционните общности, съюзи, организации, формирани според характера на отношенията (право, политика, икономика и т.н.), имат устройства и структури, които са съвсем несходни. Полиструктурността е една от най-съществените прояви на подсистемното многообразие на международните отношения.

Пример[редактиране | редактиране на кода]

Като пример за многовекторна външна политика може да бъде дадена държавата Казахстан. Няколко са факторите, които обуславят необходимостта Казахстан да води такава политика:

  • Разположението ѝ на обширна територия между две големи държави – Руската федерация и Китай;
  • Незащитени граници и нерешени проблеми в погранични райони;
  • Липса на пряк вход към морски комуникации;
  • Относително малък обем на казахстанската икономика, в сравнение с размера на територията;
  • Богати природни ресурси;
  • Военна слабост;
  • Разсредоточеност на населението.

Многовекторната външна политика позволява да се коригират естествените недостатъци и да се използват преимуществата на Казахстан.

Един от главните приоритети на Казахстан е развитието на националната икономика в условията на глобализация, посредством обезпечаване на равноправни позиции на страната и казахстанския бизнес в системата на световноикономическите връзки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Стефанов – „Теория на международните отношения“, СИЕЛА, София 2004 г.
  • Вестник „Казну“
  • Автор – Л.Ф.Деловаров