Направо към съдържанието

Молитвата на един войник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Молитвата на един войник
人間の條件 完結篇
РежисьориМасаки Кобаяши
ПродуцентиМасаки Кобаяши
Шигеру Вакацуки
СценаристиДзендзо Мацуяма
Коичи Инагаки
Масаки Кобаяши
Базиран на„Човешкото състояние“ от Джунпей Гомикава
В ролитеТацуя Накадаи
Такетоши Наито
Нобуо Канеко
Юсуке Кавадзу
МузикаЧуджи Киношита
ОператорЙошио Мияджима
МонтажКеичи Ураока
Филмово студиоНинджин Клуб
Жанрвоенен филм
Премиера28 януари 1961 г.
(Япония)
Времетраене190 минути
Страна Япония
Езикяпонски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Молитвата на един войник“ (на японски: 人間の條件 完結篇) е японски военен филм от 1961, последна част от трилогията Човешкото състояние на режисьора Масаки Кобаяши. Главните роли се изпълняват от Тацуя Накадаи, Такетоши Наито, Нобуо Канеко, Юсуке Кавадзу.

След съветската атака, японските сили са напълно разбити и Каджи (Тацуя Накадаи), заедно с неколцина оцелели се опитват да се измъкнат от евентуален плен и се отправят да търсят останките от Квантунгската армия в Южна Манджурия. След като убива с голи ръце един съветски войник, Каджи, въпреки че е изтощен от битките и отказвайки се от всякакви претенции, решава да остане в редовете на армията. Той повежда оцелелите бойци и голям брой цивилни бежанци далеч от полето на бойните действия, в опит да си отидат у дома. Изгубени в една гъста гора, между тях назряват все повече конфликти. Много от хората умират от глад, отровени след консумация на неядливи гъби и в резултат на самоубийства. Едва държейки се на краката си, Каджи и бежанците достигат до края на гората, където се натъкват на редовна японска армия. Военните отказват да им дадат храна, обвинявайки ги, че са дезертьори.

Продължавайки на юг, Каджи и спътниците му пристигат в богата селска къща, която скоро след това е атакувана от въоръжени селяни. След като проститутката към която Каджи е проявил милост е убита от тях, той обещава да се сражава с партизаните, вместо да избяга. След неравната схватка с по-добре въоръжените китайски сили, хората на Каджи са почти избити, а на останалите им се налага да търсят спасение през горящи пшеничени ниви.

Едва оцелял, Каджи се натъква на група от петдесет японски войници, които смятат да продължат да воюват, сключвайки съюз с Чан Кайши, вярвайки че ще бъдат подкрепени от американските сили във войната срещу подкрепяния от съветска Русия комунистически Китай. Каджи, вярващ в пацифизма и социализма, отхвърля тази идея, обявявайки я за заблудена и обречена на провал. В крайна сметка, Каджи и оцелелите около петнадесетина негови спътници продължават пътя си и промъквайки се покрай съветските патрули, откриват лагер, обитаван от жени и старци, които ги молят за защита. Каджи иска да продължи по пътя си, за да открие съпругата си Мичико (Мичийо Аратама), но когато лагера е обсаден от съветски войници, решава да се предаде.

Заловен от Червената армия, Каджи е подложен на лечение и след това, заедно с един негов оцелял другар, Терада (Юсуке Кавазу) е изпратен в трудов лагер, където се сблъсква с жестокостта, срещу която толкова се е борил. Там открива, че пленени японски офицери си сътрудничат с руснаците и управляват работата в лагера, така както той навремето го е правил в японския лагер в Манджурия. Принуден да се храни с остатъци от храна и облечен само с разкъсан чувал във все по-студеното време, Каджи е осъден от съветския трибунал на още по-тежък труд. Единственият начин да комуникира със съветските лидери, с които чувства идеологическа близост, е един корумпиран преводач. Каджи става все по-разочарован от условията в лагера и от комунистическата ортодоксалност. Когато Терада е докаран до пълно изтощение и смърт от грубото отношение на сътрудничещия офицер Кирихара (Нобуо Канеко), Каджи решава да го убие и да избяга от лагера. Все още мечтаейки да открие съпругата си и малтретиран от китайските селяни като безполезен просяк и „японски дявол“, които той моли за милост, Каджи предприема последния си опит за спасение в зимната пустош.

  • Награда за най-добър филм от филмовия конкурс Маиничи през 1962 година.
  • Награда за най-добър актьор на Тацуя Накадаи от филмовия конкурс Маиничи през 1962 година.
  • Награда за най-добър режисьор на Масаки Кобаяши от филмовия конкурс Маиничи през 1962 година.
  • Награда за най-добър сценарий на Зензо Мацуяма от филмовия конкурс Маиничи през 1962 година.
  • Награда за най-добра операторска работа на Йошио Мияджима от филмовия конкурс Маиничи през 1962 година.[1]
  1. Awards for The Human Condition III: A Soldier's Prayer // IMDb. Посетен на 2015-4-19. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Human Condition (film series) и страницата A Soldier's Prayer в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.