Мор хо!
| Мор хо! | |
| Автор | Само Халупка |
|---|---|
| Създаден | 1864 Словакия |
| Оригинален език | словашки |
| Вид | стихотворение |
„Мор хо!“ е патриотично стихотворение от романтичната епоха, написано от Само Халупка през 1864 г. То включва както вдъхновения от фолклора, така и от историята на Словакия.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Римският император (цар) създава лагер в Панония, на границата със Словакия. Словаците изпращат смели млади мъже при него, които му дават хляб и сол от съвета на старите хора. Предупреждават го да не атакува словаците и му казват, че те са гостоприемни, ала не се отказват и се борят усилено. Императорът отхвърля приноса за мир и отговаря, че идва да ги поробва. Тогава младежите започват да викат „Мор хо!“ и да воюват срещу императора с мечове. Младите мъже умират с гордостта, че не са се предали. След това императорът поглежда към бойното поле и се срамува да се радва от поражението, защото толкова много от неговите войници са загинали.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Стихотворението изразява духа на демокрацията и дълбокия патриотизъм по романтичен начин. Основният акцент е върху две противоположни идеи и светове: желанието за мир, свобода и равенство в красивата земя с горди граждани, срещу насилието, поробителството и агресията. От една страна, словаците жертват живота си за благородни мечти и, въпреки че умират, те са моралните победители; от друга страна, римляните се срамуват, все едно са роби.
Халупка избира формата на фолклорна литература, език и ритъм, за да подчертае духа на демокрацията на поемата.
Тема на поемата[редактиране | редактиране на кода]
Стихотворението е базирано на книгата на Шафарик „История на славянския език и литература“ от 1826 г., в която той пише за въоръжената битка между Лимигантес и римския император Константин II, който нахлува в Панония през 358 г.
Авторът коментира стихотворението си в списание „Сокол“ през 1864 г. така:
| „ | Виждам истинската причина за злобата на императора в съзнателността на словаците. Какво може да бъде по-опасно и омразно за Рим, който поробва всички нации, отколкото принципът на обща свобода и равенство, който не може да се намери в никой друг народ, освен в словаците през този период? Те спечелиха свободата си и изгониха своите господари. Този пример би могъл да повлияе на други, по-специално славянски нации под властта на Рим. | “ |
Интерпретация[редактиране | редактиране на кода]
Стихотворението е порив на патриотичен ентусиазъм от връстниците на Халупка и по-старите поколения (например по време на Словашкото национално въстание).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Kováč, D. et al.: Kronika Slovenska 1, 1998
- Minárik, J. et al.: Literárna rukoväť, 1988