Музикален период

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Музикален период представлява завършено изложение на музикалната тема в музиката през последните 3-4 века, за която е характерен хомофонно-хармоничен.

За периода е характерна мелодическата завършеност, достигането на мелодията до устойчив тон, а също и заключителна каденца; и всички тези свойства предизивкват усещането за завършеност.

Срещат се, макар и много рядко, незавършени, незатворени периоди, изключения от общото правило.

Така музикалният период е най-малката завършена, самостоятелна музикална форма. Завършеността на периода ни позволява да го използваме като форма на самостоятелно произведение – във вокалната или инструменталната миниатюра.

Формата на периода като форма за изложение на темата се използва широко не само в кратките пиеси, но и в по-големи произведения. Наричана е още едноделна музикална форма.

Основни части[редактиране | редактиране на кода]

Основните части, на които се разделя периодът се нарича изречение. Този термин се употребява от музикантите не в онзи смисъл, който съществува в граматиката. В музиката на словесното изречение по-скоро съответства пълният период, а музикалното изречение представлява само част от периода.

Второто изречение може почти точно – с изключение само на завършека си – да повтори първото. Този период се нарича период с повторен строеж. Но това незначително на пръв поглед изменение е много важно: то създава необходимият завършек "поставя точка". В Бетовеновата тема на радостта виждаме именно това. Когато второто полуизречение е различно от първото, тогава периодът се нарича период с контрастен строеж, така както е в Шопеновия прелюд op.28 №20, показан на снимката. Структурно той представлява осемтактов завършен период, съставен от две контрастни четиритактови полуизречения.

Вътрешният строеж на периода може да бъде различен – в него, както и в много други страни на музикалната реч, се крият възможности за голямо разнообразие. Най-често се срещат периоди, които се състоят от две сходни части. основното музикално "ядро", главната теза на музикалната мисъл в тях се повтаря. Отначало слушателият се запознава за пръв път с тази "теза", но тя сякаш не е изказана докрай: или мелодията не завършва с устойчив тон, или хармонията е неустойчива, или краят на изложението попада на слабо метрично време от такта – с една дума, не възниква усещането за пълна завършеност. В показания Прелюд на Шопен, първите осем такта ни запознават достатъчно пълно с общия характер на музикалното произведение, с особеностите на мелодията, която е скрита в акордите, ритъма, т.е с тематичния материал на произведението.

Неустойчивият завършек на първото полуизречение естествено ни кара да очакваме продължение. Продължението е в останалите четири такта, които образуват второто полуизречение.

Основните части, на които се разделя периодът, се наричат изречения. Този термин се употребява от музикантите не в онзи смисъл, който той има в граматиката. В музиката на словесното изречение по-скоро съответства пълният период, а музикалното изречение представлява само част от периода.

Второто изречение може почти точно – с изключение само на завършека си – да повтори първото. На това незначително на пръв поглед изменение е много важно: то създава необходимия завършек, "поставя точка".

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоянов, Пенчо, Музикален анализ, Музика, 1991, София
  • Рашева, Мария, преводач, Книга за музиката, Музика, 1980, София