Музикална експозиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Експозиция.

Експозѝция в музиката или музикално изложение (на латински: exposition; на италиански: esposizione) е част от музикалната форма, в която се съдържа първоначалното изложение на тематичния материал. За експозицията са характерни спокойно и опростено развитие, структурна оформеност, тонална устойчивост и пестеливост на изразните средства. Сонатната експозиция е първият дял на сонатна форма, в който се излага основния тематичен материал, състоящ се от: първата тема, преход към втора тема, контрастна втора тема и заключение. В основата на музикалната експозиция може да има една или няколко теми. Притежавайки голяма художествена цялост и завършеност, музикалната тема е основен строителен материал на произведението, който в общи линии определя развитието му.[1] Като начален етап на развитието, който съдържа основните действащи сили, експозицията има качества, които обезпечават психологическото предимство пред останалите части на формата. Тематичното съдържание на експозицията се отличава с лаконичност и концентрираност.

Видове музикални експозиции[редактиране | редактиране на кода]

  • Еспозиция, в която се съдържа само една тема и хармоничното ѝ развитие не излиза от рамките на една тоналност.
  • Eкспозиция, която завършва с модулация до доминантовата тоналност.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Четриков, С.. Музикално терминологичен речник. София, „Музика“, 1979. с. 100.
  2. Музикален анализ, Стоянов, П., Музика, С.1988, с.84 – 85