Начо Начев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Начо Начев
български инженери
Роден
Починал
20 май 1995 г. (70 г.)
Народен представител в:
VIII НС   [1]

Професор доктор Начо Алексиев Начев е бивш ректор на ВМЕИ в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Ленинградския електротехнически институт (Санкт Петербург) през 1952 по специалност „Промишлена електроника“.

Подготвя и защитава (1966) дисертация на тема „Изследване и анализ на електронния инвертор като лампов генератор на индукционно нагряване“ за научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“).

Преподавателска и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Катедра „Високофреквентна техника“, Държавна политехника: асистент (1962) по „Промишлена електроника“.

Катедра „Електронна техника“, Факултет „Електронна техника и технологии“, МЕИ и ВМЕИ: доцент (1962), професор (1969) по „Промишлена електроника“.

Основни области на научна и преподавателска дейност: промишлена (силова) електроника, високочестотно нагряване, инвертори, изправители.

Автор на над 50 публикации в областта на промишлената и силовата електроника и на основните учебници по промишлена електроника, токозахранващи устройства, силови електрнни устройства. Автор на 5 изобретения. Ръководител на 9 аспиранта, ръководил и участвал в 16 научни разработки. Под негово ръководство са разработени и внедрени в серийно производство тиристорни преобразуватели.

Награди: орден „Кирил и Методий“ 2 степен (1985), звание „Заслужил деятел на науката“.

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

В Машинно-електротехническия институт (МЕИ) и Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), София:

  • 1965: основател и ръководител на Лаборатория „Промишлена електроника“, МЕИ;
  • 1976: основател и ръководител на Катедра „Промишлена електроника“, ВМЕИ;
  • 1976 – 1983: ректор на ВМЕИ;
  • първи заместник-министър на народната просвета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 308