Несиметрия на ток и напрежение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Несиметрия на ток и напрежение е явление в многофазна електрическа мрежа (например трифазна променлива мрежа), в която амплитудите на фазовите напрежения (токове) и/или ъгли между тях не са равни една на друга.[1]

Несиметричните (или наричани още асиметрични режими) режими при пренасянето на електроенергия възникват поради следните причини: неравномерни натоварвания в различни фази, извънфазова работа на линии или други елементи в мрежата, различни параметри на линиите в различни фази. Най-често асиметрията на напрежението възниква поради неравенство на фазовото натоварване. Това се случва и при електропроводни линии с напрежение от 0,4kV. В мрежите за високо напрежение асиметрията се причинява по правило от наличието на мощни еднофазни консуматори на енергия, а в някои случаи и трифазни консуматори на енергия с неравномерно потребление на фазите.

Несиметрията се характеризира със следните показатели:коефициент на асиметрия на напрежението в обратната последователност, коефициент на асиметрия на напреженията в нулева последователност. Нормалните и максимално допустимите стойности на коефициента на асиметрия на напрежението в обратна последователност Ki са съответно ± 2 и ± 4%(БДС EN 5060/1999[2],ГОСТ 13109 – 97).[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тамазов А.И. Несимметрия токов и напряжений, вызываемая однофазными тяговыми нагрузками
  • Driesen J., Craenenbroeck V. T. Введение в несимметричность : [арх. 13 марта 2012] / Dr Johan Driesen & Dr Thierry Van Craenenbroeck, Katholieke Universiteit Leuven; пер. с англ. Е. В. Мельниковой // Энергосбережение : журнал. – 2004. – № 6.