Неутронна бомба
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Неутронната бомба е вид тактическо ядрено оръжие, направено да отдава относително голяма част от енергията си под формата на неутронно лъчение. Това лъчение нанася поражения на биологични тъкани и електронни устройства, но не причинява радиоактивно замърсяване [източник?].
Устройство[редактиране | редактиране на кода]
Сравнение[редактиране | редактиране на кода]
Обикновените атомни бомби причиняват щети с кинетичната сила на взривната си вълна, високата температура вследствие от нея, електромагнитната вълна под формата на радиовълни и гама лъчи и радиоактивното и химическо замърсяване. Водородните бомби постигат същите ефекти, в пъти по-големи, при тях детонатор е обикновена атомна бомба, а процесът на синтез протича с отделяне на неутрони.
Така описаните ефекти се постигат чрез неконтролираното освобождаване на голямо количество енергия под формата на кинетична енергия, гама лъчи, свободни неутрони, както и малко количество алфа и бета лъчи. За получаването на тази енергия при обикновената атомна бомба се използва верижна реакция на ядрен разпад – освободените неутрони от един атом се сблъскват с други атоми, разпадайки ги, които на свой ред отделят неутрони, които разпадат други атоми и т.н. С цел да бъдат разпаднати максимално количество атоми, около реагиращото вещество се поставя т.нар. отражателна обвивка на неутрони, която цели да задържи свободните неутрони вътре в зоната на реакцията, за нейното по-пълно протичане.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Неутронната бомба е разновидност на атомната. Тя, като всяко друго ядрено взривно устройство, също освобождава кинетична и топлинна енергия, но целевият ефект е излъчването на максимален брой неутрони. Вместо отражателна, обвивката на бомбата е направена от хром и никел, така че всички неутрони, които се отделят в момента на ядрената реакция, да бъдат пропуснати навън. Целта е тези неутрони да предизвикат изкуствена радиоактивност в околната среда. Ефектите от това са, че се разпадат сравнително малък брой атоми при верижната реакция и отделената енергия е сравнително малко. Това е довело до спекулации в публичното пространство, че неутронните бомби не причиняват разрушения, което е невярно – просто разрушенията са значително по-малки, отколкото при обикновена атомна бомба, но местността става задълго необитаема заради силна радиоактивност [източник?].
История[редактиране | редактиране на кода]
Американският учен Самюъл Коен създава концепцията за неутронната бомба през 1958 година. Въпреки негативната нагласа на президента Джон Кенеди срещу проекта, първата неутронна бомба е тествана през 1963 година в подземен тунел в щата Невада. Разработването на оръжието е прекратено по времето на президента Джими Картър, но после е възстановено от Роналд Рейгън през 1981 година.
Франция също е разработвала неутронни бомби в началото на 80-те години, но после е унищожила всичките си оръжия. Предполага се, че Китай е единствената страна в света в момента, която произвежда неутронни бомби.