Никола Салви

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Салви или Николо Салви (6 август 1697 (Рим) – 8 февруари 1751 (Рим) [1]) е италиански архитект; сред малкото му завършени проекти е известният фонтан Треви в Рим, Италия.

Биография

Приет в Римската академия на Аркадия през 1717 г., Салви става архитект едва след изучаване на математика и философия. Негов ментор по архитектура е Антонио Каневари, който също е бил консултантски архитект на краля на Португалия. През 1728 г. Каневари заминава за Лисабон, а Салви продължава своите поръчки в Рим. Сред тях бяха ефимерни декорации и малки декоративни проекти. В Рим покровителството за изграждането на големи сгради е намаляло в сравнение с предходния век.

През 1732 г. папа Климент XII провежда конкурси за два големи проекта. Едната беше да се създаде нова фасада за църквата Свети Йоан Латеран, а другата беше за обществен фонтан в Треви. Първото завършване беше спечелено от Алесандро Галилей, въпреки че дизайнът на Салви имаше много похвали. Дизайнът на Салви за фонтана обаче е избран вместо планове от Фердинандо Фуга и неговия приятел Луиджи Ванвители. Салви не доживява да види фонтана, завършен през 1762 г. от неговия приятел Пиетро Брачи.

Другите останали творби на Салви са малко: той възстановява Chiesa di Santa Maria a Gradi (църквата Санта Мария в Гради)] (1738) във Витербо, но тя е разрушена от бомби през Втората световна война и в момента се възстановява. Той също така създава параклис, смятан за най-скъпия създаван някога, за йезуитската църква Igreja de São Roque в Лисабон, Португалия, заедно с Луиджи Ванвители, и табернакъл за абатството Монте Касино.