Нощта на скръбта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на околностите на езерото Тескоко

Нощта на скръбта (на испански: La Noche Triste) е най-кризисния момент в завоюването на Мексико от Ернан Кортес. Това е нощта на 30 юни срещу 1 юли 1520 г. станала известна с ада на кървавото отстъпление на Кортес и конкистадорите от Теночтитлан, при което испанците започвайки нощно отстъпление след лапидацията на Монтесума на 30 юни 1520 г. от собствения му народ, се видели принудени през цялата нощ да водят бой на живот и смърт с нападащите ги ацтекски бойци.

Предистория[редактиране | edit source]

На 8 ноември 1519 г. (Архангеловден), Кортес и конкистадорите влизат в столицата на империята на ацтеките. Всички европейци и християни били същисани от видяното, а това историческо събитие е без аналог в световната история.

Срещата на Кортес с Монтесума.

Срещата между Кортес и Монтесума е може би най-уникалното събитие в историята при което срещу испанския конкистадор на 16 век се изправил императорът на ацтеките. Бертал Диас описва така случката:

Никога няма да забравя това зрелище и днес след толкова (50) години, то е тъй живо пред очите ми, като че ли съм го преживял вчера.

Срещата на погледите била среща на два свята, на две епохи, на две цивилизации - на Стария и на Новия свят. Освен това, тази уникална среща била извън времето - пред Кортес и испанците сякаш оживял онзи древен и античен свят, който бил описан в Библията и от Църквата на неверниците. На 10 ноември 1519 г. Кортес помолил ацтекския император за разрешение да уреди параклис в столицата и разрешението било получено незабавно. В този ден испанците за първи път могли сами да се разшетат из императорския дворец и зад прясно издигната и измазана стена с врата открили съкровището на Монтесума. Хронистът Бертал Диас описва така това:

Бях още млад човек и ми се струваше, че в тази зала са събрани всички богатства на света!

Всички постъпили благоразумно и не дали вид, че нещо особено се е случило. За всеобщо изумление на конкистадорите, Монтесума поднесъл в дар на Кортес цялото си съкровище, заедно с васалната си клетва, защото се сбъднало очакването от старото местно индианско предсказание, че от изток ще пристигне бял господар. Кортес не очаквал такова развитие и приел дара оценен на 162 хил. златни песос, и го разпределил като 1/5 от него заделил за испанската корона, 1/5 за за себе си, 1/5 - за Веласкес като губернатор, 1/5 за придружаващите го и последната петина - за останалите в ариергард по крайбрежието на Вера Крус. След като разбил конкуриращия го Нарваес, Кортес се върнал в столицата на ацтеките, но междувременно там се било случило едно друго събитие отново без аналог в световната история.

Сблъсъкът[редактиране | edit source]

Индиански изображения на жертвоприношения.
Избиването на ацтекските жреци.

Кортес пробвал да покръсти Монтесума без успех. Императорът го изслушал вежливо и на аргумента му срещу кървавите и ужасни човешки жертвоприношения извършвани от ацтеките, отвърнал, че те му се струват по-безобидни от това да ядеш от плътта и пиеш от кръвта на Бога, имайки предвид Тайната вечеря. След неуспеха си, Кортес измолил да разгледа един от големите храмове и изкачвайки високата теокалия, обсъдил с придружаващите го свещеници къде е най-подходящото място да издигнат кръста. В този момент съзрели голям ясписов блок на който били посичани жертвите с нож от обсидиан, а над олтара се издигало изображението на бог Уицилопочтли, чието лице всявало ужас. Всички испанци и християни веднага разпознали в неговия образ маските на Сатаната и забелязали, че около индианското божество се виела огромна змия обсипана с перли и скъпоценни камъни. В този момент Бертал Диас забелязал нещо още по-страшно - по стените на огромното помещение личали ясно следите от засъхнала човешка кръв. Зловонието било по-непоносимо и от кланницата на Кастилия. След това, присъстващите видели олтарния камък на който били изложени три изтръгнати човешки сърца, които изглеждали на присъстващите все още кървящи и димящи.

На слизане по безкрайните стъпала, групата забелязала на едно съседно невисоко възвишение голяма дървена сграда. Разгледали я и установили, че същата била изпълнена с грижливо подредени човешки черепи, като един войник взел да ги брои и стигнал до 136 хил.

След тези констатации, Кортес преминал от молби към заплахи спрямо Монтесума по религиозния въпрос. Кортес незабавно наредил да се разчисти това свърталище на демони и да се издигне на мястото олтар с животворен кръст и образа на Дева Мария.

По време на отсъствието на Кортес при сблъсъка му с Нарваес, една делегация от ацтекски жреци измолила от заместващия го Алворадо, да устрои в голямата теокалия годишното празненство с тамян в чест на бог Хуицилопохтли. Алворадо поставил две условия за това - да бъде без жертвоприношения и всички ацтеки да бъдат невъоръжени. На празника се събрали близо 600 жреци без оръжие, като по предварителен план с тях се смесили въоръжени конкистадори. По даден знак от Алворадо всички ацтекски жреци били избити до крак, като очевидец на събитието отбелязал следното:

Кръвта се лееше на потоци, както водата при пороен дъжд!

В името на Бог! (Te Deum)

Печалната нощ[редактиране | edit source]

Битката в печалната нощ.

След този погром, неочаквано за всички Монтесума взел страната на испанците и бил убит с камъни от собствения си народ в опит за посредничество.

В последвалата нощ, Кортес взел единственото възможно разумно решение - дал заповед за отстъпление. Използвайки обстоятелството, че индианците изпитвали сакрален страх от нощен бой, през първия половин час на нощта срещу 1 юли 1520 г. войската на Кортес успяла незабелязано да се измъкне от столицата, но при насипа били усетени от охраната и над столицата от всички теокалии забили барабаните на жреците. Настъпил адът.

От войската на Кортес оцеляла 1/3, а от съюзните им тласкалани - 1/4 или 1/5. Всичкото оръжие било загубено с боеприпасите, ведно с по-голяма част от арбалетите и конете. Когато на 8 юли 1520 г. останалите живи прехвърлили планинския масив ограждащ долината на Отумба, пред очите им се разкрил невероятен изглед - около единствения път за отстъпление се била разположила готова за сражение и подредена огромна ацтекска войска. Но въпреки всичко ... Кортес и останалите живи конкистадори победили В името на Бог! (Te Deum).

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]