Обикновена ела
Облик
Обикновена ела | ||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Mill., 1768 | ||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||
Обикновена ела в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената, още бяла ела[2][3] (Abies alba), е вид дървесно растение от семейство Борови (Pinaceae). Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Дървото се среща в средния планински пояс до 1200 – 1400 m надморска височина.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Бялата ела достига на височина до 65 метра. Младите клонки са овласени с ръждиви власинки, пъпките са насмолени, листата на игличките са дълги по 2 – 3 cm разположени двуредно и на върха заоблени или врязани. Шишарките ѝ са цилиндрични, дълги до 10 – 16 cm и след узряване се разпадат.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Abies alba (Mill., 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ а б Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
|