Обикновен пелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновен пелин
Artemisia-absinthium.JPG
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Asterales
семейство: Asteraceae Сложноцветни
род: Artemisia Пелин
вид: Artemisia
absinthium
Обикновен
пелин
Научно наименование
Уикивидове Artemisia absinthium
Linnaeus, 1753 г.
Обикновен пелин в Общомедия

Обикновеният пелин (Artemisia absinthium), познат още като бял пелин, е тревисто многогодишно растение от рода Пелин. Разпространено из храсталаци, по тревисти и каменливи места.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Използва се надземната част (запарка) и листата (запарка). Отличава се от дивия пелин (Artemisia vulgaris), чиито листа са двуцветни – отгоре зелени, отдолу сивобели. Използван е за направа на алкохолната напитка абсент.

Употреба и ползи[редактиране | редактиране на кода]

пелина се използва като лечебно растение още от древността. Приписват му многобройни ефекти, включително подсилване на апетита, храносмилането и менструацията. Освен това помага при главоболие, жълтеница и възпаления. В древна Гърция растението е било посветено на девствената богиня на лова Артемида. В Египет също е бил използван като любовна магия от богинята на плодородието Бастет. През Средновековието, употребата е описана като лечебно растение, между другото, от Хилдегард фон Бинген в детайли, което подчертава преди всичко външните приложения. В допълнение, пелина е бил увисван срещу молци в гардеробите. Смята се също, че е ефективна защита срещу магьосничество и демонични влияния и е бил използван в различни ритуали, както и в билкови шапки срещу безсъние.

Подозират се стимулиращи апетита действия, използва се при оплаквания на храносмилателния тракт, като гастрит или метеоризъм, чернодробна дисфункция и конвулсивни нарушения на чревния и жлъчния тракт. Храносмилащият ефект се дължи на съдържащите се горчиви вещества. В хомеопатията пелина се използва и срещу състояния ха превъзбуда и спазми. Използват се фрагменти от разклоняващи върхове на цъфтящи растения (Absinthii herba или Herba Absinthii). Те се обработват в различни търговски налични фитофармацевтични продукти като водни или водно-алкохолни екстракти или могат да се приготвят като чай.

Страничните ефекти могат да се появят при прекомерно предозиране или при употребата на алкохолни екстракти и се дължат на токсичните ефекти на туйона. Те могат да включват сънливост, повръщане, коремна болка и, при тежки случаи, увреждане на бъбреците и разстройства на централната нервна система. Водните екстракти съдържат относително малки количества туйон, за разлика от алкохолните. Чистото етерично масло не се използва медицински поради съдържанието на туйон до 40%.

Освен че се използва като лекарствено средство, пелина може да се използва и като храносмилателна подправка за мазни храни.

Ту Йоуйоу е носител на Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на артемизинина, вещество в пелина с което се лекува малария.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Johannes Gottfried Mayer, Bernhard Uelkhe, Kilian Saum: Handbuch der Klosterheilkunde. 8. Auflage. Zabert Sandmann, München 2004, ISBN 3-89883-016-0, S. 192 – 193.
  2. Hartwig Abraham, Inge Thinnes: Hexenkraut und Zaubertrank. 3. Auflage. Urs Freund, Greifenberg 1997, ISBN 3-924733-02-3, S. 229 – 233.
  3. Burkhard Bohne, Peter Dietze: Taschenatlas Heilpflanzen. Eugen Ulmer, Stuttgart 2005, ISBN 978-3-8001-4759-5, S. 30.