Обикновен явор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновен явор
Acer-pseudoplatanus.JPG
Acer pseudoplatanusAA.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Sapindales
семейство: Sapindaceae
род: Acer Явор
вид: A. pseudoplatanus Обикновен явор
Научно наименование
Уикивидове Acer pseudoplatanus
Linnaeus, 1753[1]
Синоними
Списък
    • Acer abchasicum Rupr.
    • Acer atropurpureum Dippel
    • Acer bohemicum C.Presl ex Opiz. (невалиден)
    • Acer dittrichii Ortm.
    • Acer erythrocarpum Dippel
    • Acer euchlorum Dippel
    • Acer fieberi Opiz (невалиден)
    • Acer hybridum Bosc
    • Acer majus Gray
    • Acer melliodorum Opiz
    • Acer montanum Garsault (невалиден)
    • Acer opizii Ortmann ex Opiz.
    • Acer opulifolium Thuill. (нелегитимен)
    • Acer procerum Salisb.
    • Acer purpureum Dippel
    • Acer quinquelobum Gilib. (невалиден)
    • Acer rafinesquianum Dippel
    • Acer villosum C.Presl
    • Acer wondracekii Opiz
    • Acer worleei Dippel
Разпространение
Acer pseudoplatanus range.svg
обикновен явор в Общомедия

Обикновеният явор[2] (Acer pseudoplatanus) е дърво от семействo Sapindaceae, високо до 40 m, разпространено поединично в средния планински пояс в сенчести гори между 1200 и 1400 m надморска височина. Особено характерни са листата му, които са до 17 cm дълги длановидно нарязани с 5 или 7 дяла до дълбочина не повече от средата на петурата. Дяловете завършват без осилче. Пъпките са масленозелени със специфичен зелен кант по ръба на люспата. Плодовете са симетрични крилатки под остър ъгъл една спрямо друга, а семето е изпъкнало.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 1054, BHL Page ID: 359075, инстанция на: first description (of a taxon)
  2. Цавков, Евгени, Д. Димова. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. страница 38.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, изд. „Захари Стоянов“, Унив. изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.