Обикновен явор
Обикновен явор | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Обикновен явор в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновеният явор[2] (Acer pseudoplatanus) е дърво от семействo Sapindaceae, високо до 40 m, разпространено поединично в средния планински пояс в сенчести гори между 1200 и 1400 m надморска височина. Особено характерни са листата му, които са до 17 cm дълги длановидно нарязани с 5 или 7 дяла до дълбочина не повече от средата на петурата. Дяловете завършват без осилче. Пъпките са масленозелени със специфичен зелен кант по ръба на люспата. Плодовете са симетрични крилатки под остър ъгъл една спрямо друга, а семето е изпъкнало.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Acer pseudoplatanus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Цавков, Евгени, Д. Димова. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. страница 38. Архив на оригинала от 2009-07-25 в Wayback Machine.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, изд. „Захари Стоянов“, Унив. изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.