Ограничител (електронна схема)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ограничителят на напрежение е електронна схема, която позволява на сигнали под определена входна мощност или ниво да преминат незасегнати, докато намаляват (намаляват) пиковете на по-силни сигнали, които надвишават този праг. Ограничаването е тип компресия на динамичен обхват. Клипингът е екстремна версия на ограничаването.

Ограничаването може да се отнася до редица обработки, предназначени да ограничат максималното ниво на сигнала.[1]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

  • Еднополярен ограничител – тази схема ограничава сигнала по един начин.
  • Двуполярен ограничител – тази схема ограничава сигнала по два начина.
  • Мек ограничител – изходът може да се промени в тази верига дори за лека промяна във входа.
  • Твърд ограничител – Изходът няма да се промени лесно с промяната на входния сигнал.
  • Единичен ограничител – Тази схема използва един диод за ограничаване.
  • Двоен ограничител – Тази схема използва два диода за ограничаване.
  • Аудио ограничители – поддържане на постоянен аудиосигнал

Източници[редактиране | редактиране на кода]