Оптрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Оптронът е електронен компонент (на английски език opto-istolator) служещ да предаде електрически сигнал между две галванично изолирани вериги използвайки светлина. Оптронът възпрепятства образуването на пренапрежение в системата приемаща сигнала. Съвременните оптрони могат да издържат на 10 киловолта напрежение и скорост на изменяне до 10 кВ/μс. Най-често се състоят от източник на светлина (светодиод) и фототранзистор монтирани в един корпус. Оптроните основно се използват за предаване на цифрови сигнали (включено/изключено).Има еднопосочност на потока на информация, липса на смущения в оптичния канал при въздействие на магнитни полета.Също оптронът има широка честотна лента на пропускане.Оптроните намират голямо приложение в медицинската електроника.

Схема на оптрон показваща източника на светлина в ляво, диелектричната бариера в средата и фототранзистор в дясно.