Опционни сделки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Опционните сделки (на английски: Options) са условни срочни сделки за покупка и продажба на стандартни контракти, наречени опции.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Опцията спада към дериватните инструменти и може да се търгува самостоятелно на борсата. Целта е да се извлече печалба от актуализираната цена на борсовата стока, предмет на сделката, отчитайки фактора време. Опционните сделки се се сключват на борсовия под (кръг). Те също са стандартизирани, което означава, че неизвестна е единствено цената.

Съгласно Закона за стоковите борси и тържища (ЗСБТ) опционната сделка е сделка между страните в определено време срещу заплащане на определена премия една от страните да придобие право чрез едностранно изявление да бъде купувач, съответно продавач на определен вид стока с предварително определена цена и в определен срок. Другата страна поема задължението да бъде насрещна страна по сделката.

Видове опции[редактиране | редактиране на кода]

Опциите могат да бъдат:

  • Кол опции (call options) – за правото, но не задължението, на купувача да купи базовия актив в деня на издължаване по определената в договора цена. Това е начин купувачът да се предпази от риск от промяна в цената на стоката.
  • Пут опции (put options) – право, но не задължение, да се продаде определено количество от даден базисен актив по определена в опцията цена на датата на нейното издаване.
  • Дълга опция (long) – покупка на опция
  • Къса опция (short) – продажба на опция

Стратегии[редактиране | редактиране на кода]

Опционните сделки са насочени към изграждането на две стратегии:

  • Хеджиране (hedging) – буквално означава преграждане, ограждане и цели да предпази участниците на борсата от ценовия риск при неблагоприятно развитие на цената на базисния актив.
  • Спекулиране (speculation) – целта на тази опция е да се реализира печалба от изменението на цената на базисния актив.

Цена на опция[редактиране | редактиране на кода]

Цената на опцията се нарича премия. Тя се определя при сключването на опционната сделка и нейната цена е в основата на икономическата ефективност за купувача.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Икономика на предприятието част 3, Дионис, София – Опционни сделки

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]