Ото III (Ритберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото III.

Ото III
граф на Ритберг
Управление от 1516 до 1535 г.
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в манастир Мариенфелд
Семейство
Баща Йохан I фон Ритберг
Майка Маргарета фон Липе
Бракове Анна Елизабет фон Сайн
Анна Омкен фон Есенс
Потомци Ото IV, Йохана, Урсула, Ермгард, Конрад, Йохан II, Фридрих, Анна
Герб Wappenkaunitzrietberg.png

Ото III фон Ритберг (на немски: Otto III von Rietberg; * ок. 1470; † 18 декември 1535) е от 1516 до 1535 г. граф на Ритберг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-възрастният син на граф Йохан I фон Ритберг († 1516) и съпругата му Маргарета фон Липе († 1527), дъщеря на Бернхард VII фон Липе и графиня Анна фон Холщайн-Шауенбург.

Ото III умира на 18 декември 1535 г. и е погребан като последният граф на Ритберг в манастир Мариенфелд.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ото III се жени два пъти.[1]

Първи брак: преди 1515 г. с графиня Анна Елизабет фон Сайн (* 1494; † 16 януари 1523), дъщеря на граф Герхард III фон Сайн (1454 – 1506) и Йохана фон Вид (1480 – 1529). Те имат пет деца:

Втори брак: на 26 септември 1526 г. с Онна (Анна) Омкен фон Есенс (* ок. 1500; † сл. декември 1559), дъщеря на Херо Оомкен Млади († 1522), вожд на Източна Фризия, и Армгард фон Олденбург, дъщеря на граф Герхард Смели. Те имат две деца:

  • Йохан II (ок. 1530 – 1562), граф на Ритберг (1541 – 1562), последният граф от фамилията Ритберг, женен 1552 г. за Агнес фон Бентхайм-Щайнфурт (1531 – 1589), дъщеря на граф Арнолд II фон Бентхайм-Щайнфурт и Валбурга фон Бредероде-Нойенар
  • Фридрих

Ото III има една извънбрачна дъщеря с Юта, която се омъжва по-късно за Йохан фон Вилен, сенешал на графство Ритберг:

  • Анна

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Böhmer, Paul Leidinger: Chroniken und Dokumente zur Geschichte der Zisterzienserabtei Marienfeld (1185 – 1803). Selbstdruck der St. Marien-Pfarrgemeinde, 1998, ISBN 3-921961-09-8, S. 156.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]