Ото II (Брауншвайг-Гьотинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото II.

Ото II
княз на Гьотинген
Роден
1380 г.
Починал
Управление
Период 1394 – 1463
Други титли херцог на Брауншвайг-Люнебург
Braunschweig-1367.PNG
Семейство
Род Велфи
Баща Ото I (Брауншвайг-Гьотинген)
Майка Маргарета фон Берг
Братя/сестри Анна фон Брауншвайг-Гьотинген
Елизабет фон Брауншвайг-Гьотинген
Съпруга Агнес фон Хесен (26 септември 1406)

Ото II Едноокия (на немски: Otto II von Braunschweig-Göttingen, Otto Cocles, der Einäugige; * ок. 1380, † 1463) от род Велфи (Стар Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг-Люнебург и от 1394 до 1463 г. княз на Гьотинген.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е единственият син на княз Ото I (1340 – 1394) и на Маргарета фон Берг (1364 – 1442), дъщеря на херцог Вилхем I фон Берг. [1] Баща му му оставя политическо слабо и финансово задължено княжество.

Ото II се жени ок. 1408 г. за Агнес фон Хесен (* 1391, † 16 януари 1471), дъщеря на ландграф Херман II „Учения“ фон Хесен (1341 – 1413) и втората му съпруга Маргарета от Хоенцолерн-Нюрнберг от Бургграфство Нюрнберг (1363 – 1406) от род Хоенцолерн. Той първо трябвало да се ожени за нейната сестра Елизабет (1388 – 1394), но тя умира малко преди сватбата.

Ото умира през 1463 г. и понеже няма мъжки наследник, княжеството Гьотинген отива към Каленберг на Вилхелм I и започва да се нарича Княжество Каленберг-Гьотинген.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ото II и Агнес имат две дъщери:

  • Елизабет (умира рано)
  • Магарета, омъжва се 1425 г. за херцог Хайнрих фон Шлезвиг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dietrich Denecke, Helga-Maria Kühn: Göttingen. Geschichte einer Universitätsstadt. Göttingen 1987, Band 1, ISBN 3-525-36196-3.
  • Edgar Kalthof: Geschichte des südniedersächsischen Fürstentums Göttingen und des Landes Calenberg im Fürstentum Calenberg 1285 – 1584. Verlag Otto Zander, Herzberg (Harz)-Pöhlde 1982, ISBN 3-923336-03-9.
  • Paul Zimmermann: Otto der Einäugige. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 685 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]