Отунит
 |
| Отунит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Ca(UO₂)₂(PO₄)₂·(10-12)H₂O |
| Класификация на Щрунц | 8.EB.05 |
| Отунит в Общомедия | |
Отунитът[1] е радиоактивен минерал с химична формула Ca(UO2)2(PO4)2·(10-12)H2O, съдържащ уран.[2][3]
Отунитът има жълто-зелени кристали,[1] които губят цвета си и се разграждат в суха среда. Флуоресцира с жълто-зелена светлина, когато е изложен на ултравиолетови лъчи – най-важното доказателство, че се отнася тъкмо за този минерал. Въпреки радиоактивните си свойства, отунитът е често срещан минерал, който се открива без особена трудност в много части на света. Само големите находища обаче се експлоатират с търговска цел, затова има реален шанс за любителите колекционери да се натъкнат на минерала по време на експедициите си. Заради неговата радиоактивност е много важно мострите отунит да се съхраняват в пластмасови кутии, покрити отвън с лист олово. В суха среда се получава първичен метаотунит, а след затопляне – вторичен.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Едно от първите находища на отунит е открито през XIX век близо до френския град Отун, на чието име е кръстен минералът.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Pensoft, 2004. ISBN 9546422215. с. 96.
- ↑ а б Autunite // mindat.org. Посетен на 2024-04-27. (на английски)
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Отунит Autunite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 463-464.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 189. Посетен на 5 септември 2025.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 437-438.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 186.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 544.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 123.
- Костов-Китин, Владислав. Отунит Autunite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 463-464.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- отунит (autunite) // mindat. Посетен на 9 септември 2025. (на английски)