Павел I Шубич
Павел I Шубич (на хърватски Pavao I Šubić Bribirski) (ок.1245 — 1312) е бан на Хърватия (1275-1312) и на Босна (1305-1312). Годината му на раждане не е известна, но вероятно около 1245 г. За първи път се споменава в документ от 1272 г., където е наречен „княз на Брибир“.
Използвайки вътрешните проблеми на Унгарското кралство в този период, той разпростира властта си из крайбрежните земи, поставяйки за градоначалници свои роднини. Той самият се обявява за „господар на Босна“ през 1299 г., поверявайки нейното управление на по-малкия си брат Младен I Шубич[1]. Но през юни 1304 г. Младен I Шубич, който междувременно предприел преследвания срещу Босненската църква, бил убит от поддръжниците на отстранения Стефан I Котроманич и в отговор Павел Шубич повел войските си, за да възстанови властта си там. В резултат през 1305 г. се провъзгласил отново за „господар на цяла Босна“ («totius Bosniae dominus»)[2].
След смъртта на Павел I Шубич през 1312 г. негов наследник става синът му Младен II Шубич.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Павел Шубич бил женен за Урсула Неманич, дъщеря на сръбския крал Стефан Драгутин. От брака им се раждат:
- Младен II Шубич (ок.1270—1341)
- Джурадж II Брибирски (1290—1328), брибирски княз
- Павел II (1295—1346), трогирски княз
- Гъргур IV
- Марко IV
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan: The University of Michigan Press. p. 276
- ↑ www.camo.ch