Паниковски

Паниковски
	Паниковски
герой на Иля Илф и Евгений Петров
Характеристики
Описание	дребен провинциален мошеник

Михаил Самуилевич Паниковски е един от централните персонажи на Иля Илф и Евгений Петров в романа „Златният телец”. Изобразеният ярък комически характер е социално-исторически прототип на дребен провинциален мошеник от началото на XX век.

Образ[редактиране | редактиране на кода]

Най-явна характеристика на Паниковски е неговият изказ, лексиката. Правило е да говори за себе си в трето лице единствено число. Популярна негова фраза е: „Кем Паниковский был до Революции? Паниковский был слепым!”

Нарицателното „човек без паспорт“ е описателно за личностната характеристика на героя, която често повтаря Остап Бендер. В романа го наричат също „гъсекрадец“, защото той има склонност да извършва кражби на гъски, и „нарушител на конвенцията“ – не приема условното разделяне на СССР между „децата на лейтенант Шмит“.

Фамилията Паниковски е отражение на неговата склонност да изпада в паника, когато се окаже пред трудна ситуация. Той постоянно се оплаква и недоволства от постъпките на другите хора. В романа той изпада в множество комични ситуации: става най-неуспелият от синовете на лейтенант Шмит (той бива разобличен от останалите деца на лейтенанта и отхвърлен от спогодбата им); краде гъски и яде пердах за това; прави опит да измами Остап Бендер като краде гирите на Александър Корейко, защото смята, че те са златни.

За себе си Паниковски казва, че е стар и болнав човек. Той постоянно се оплаква, че не му дават пари, които, по неговите думи, са му необходими за неговото разклатено здраве. Мечтае да се ожени след като забогатее. Паниковски е единственият от спътниците на Бендер, който умира.