Пашабахче

Пашабахче (на турски: Paşabahçe) е квартал в район Бейкоз на вилает Истанбул, Турция. Намира се от анадолската страна на Босфора.

Пашабахче е отдалечено селище в Истанбул. Някога селото е било населено само с немюсюлмани. Великият везир Хезарпаре Ахмед паша (на длъжност 1647–1648 г.) построява тук подобно на дворец имение с широк двор. Оттам и името Paşabahçe, буквално „Пашин двор“. По-късно султан Мустафа III (1757-1753 г.) построява училище, джамия, хамам (турска баня) и чешма на това място и заселва турци мюсюлмани около сградите. Въпреки че християнското население намалява с времето, то не изчезва напълно. През 1894 г. е построена гръцка православна църква на име Агиос Константинос. Има и свещен кладенец (на турски: ayazma от гръцки: ἁγίασμα, агиазъм). През 19-ти век е имало седем ялъ, крайбрежни имения, една джамия, две църкви, две пекарни, една мелница и рибарски бент. През този период работят работилници за производство на стъклария, порцеланови изделия и свещи. Основаването на фабрика за алкохол през 1922 г. и фабрика за стъклария през 1934 г. допринася за бързото нарастване на населението в селището.

Разположен в залив, Пашабахче предлага обществени паркове и ресторанти на брега на морето. Това е популярно място за отдих за жителите на Истанбул.

Пашабахче се обслужва няколко пъти на ден от пътническа фериботна линия между Юскюдар и Aнадолукаваъ, управлявана от градската компания за пътнически фериботни линии Şehir Hatları.

Името на мястото се превръща в търговска марка Paşabahçe за продукти от стъкло.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paşabahçe, Beykoz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​