Пентод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пентод
12AE10CompactronTube.jpg
Двойният пентод 12AE10 на General Electric
Изобретен Бернард Телеген (1926)
Символично означение
Pentoda symbol.svg
[[commons:Category:Vacuum tubes|]] в Общомедия

Пентод е многорешеткова електронна лампа, изобретена от холандеца Бернард Телеген през 1926 г.[1]

Предимства пред тетрода[редактиране | редактиране на кода]

Един тетрод би могъл да осигури достатъчно мощност на говорител или предавател и има по-голям коефициент на усилване от предходника му, триода.

Тетродът обаче проявява вторична емисия на електрони от анода, която предизвиква увеличен ток към екраниращата решетка и кара анодният ток да намалява с увеличаване на анодното напрежение по една част от Ia/Va характеристиката. Телеген въвежда един допълнителен електрод, наречен стабилизираща решетка, която решава проблема с вторичната емисия.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Пентодни лампи са използвани за първи път в радиоприемниците за широко потребление. Преди началото на Втората световна война е създаден един добре известен тип пентод – EF-50. Пентодът EF-50 е широко използван в радарни установки и друга военна електронна екипировка. Пентодът допринася за електронното превъзходство на Съюзниците. След Втората световна война пентодите се използват широко в телевизионни приемници. През 60-те години електронните лампи постепенно са заместени с транзистори. Пентодите (и триодите) обаче все още са ценени от известен брой звукови ентусиасти заради техния уникален „лампов“ звук.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frederik Nebeker. Dawn of the Electronic Age: Electrical Technologies in the Shaping of the Modern World, 1914 to 1945. Хоубоукън, Ню Джърси, САЩ, John Wiley & Sons, 2009.