Питер Аспе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питер Аспелаг
PieterAspe.JPG
Псевдоним Питер Аспе
Роден 3 април 1953 г. (66 г.)
Националност Флаг на Белгия Белгия
Активен период ХХІ век
Жанр криминален роман
Питер Аспе в Общомедия

Питер Аспе (на нидерландски: Pieter Aspe), рождено име Питер Аспелаг (на нидерландски: Pieter Aspelag), (р. 3 април 1953 г.) е съвременен фламандски писател, автор на криминални романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аспе учи латински науки в Брюге[1] и за кратко – политика и социология в Гент[2]. Пише ексклузивно от 1996 г. Преди това работи като магазинер, продавач, полицай на пристанището, фотограф, пазач[1]. Има две дъщери.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Питер Аспе е автор на криминални романи с главно действащо лице старши инспектор Питер Ван Ин и заместничката му Ханелоре Мартенс. Действието в повечето книги се развива в Брюге, но в три – в Бланкенберге и в една – в Антверпен.

През 2001 Аспе получава приза „Еркюл Поаро“ за романа си „Zoenoffer“. По първите десет романа се снима телевизионният сериал „Аспе“, излъчван по националния канал VTM. Към 2008 г. Аспе е продал над 1,5 млн. книги.

Аспе е автор и на две книги за деца и юноши „Bloedband“ и „Luchtpost“, и двете новели „Grof Wild“ и „De Japanse Tuin“. За в-к „Het Nieuwsblad“ Аспе пише разказа „Dekmantel“, публикуван в 7 броя през август 2009 г.

Книгите му са превеждани в Германия, Франция, Италия, Великобритания и Южна Африка.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Към края на 2014 г. Аспе няма преведени книги на български език[3]. Преводите по-долу са неофициални.

Романи с инсп. Ван Ин[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Het vierkant van de wraak (Квадратът на отмъщението)
  • 1996 – De Midasmoorden (Случаят „Мидас“)
  • 1997 – De kinderen van Chronos (Децата на Кронос)
  • 1998 – De vierde gestalte (Четвъртият)
  • 1999 – Het Dreyse incident (Случаят „Дрейсе“)
  • 2000 – Blauw bloed (Синя кръв)
  • 2000 – Dood tij (Приливът на смъртта)
  • 2001 – Zoenoffer (Изкупителна жертва)
  • 2001 – Vagevuur (Чистилище)
  • 2002 – De vijfde macht (Петата власт)
  • 2002 – Onder valse vlag (Под лъжлив претекст)
  • 2003 – Pandora (Пандора)
  • 2003 – 13
  • 2004 – Tango (Танго)
  • 2004 – Onvoltooid verleden (Минало свършено)
  • 2005 – Casino (Казино)
  • 2005 – Ontmaskerd (Без маска)
  • 2006 – Zonder spijt (Без съжаление)
  • 2006 – Alibi (Алиби)
  • 2007 – Rebus (Ребус)
  • 2007 – Op drift (По течението)
  • 2008 – De zevende kamer (Седмата стая)
  • 2008 – Bankroet(Банкрут)
  • 2009 – Misleid(Измамен)
  • 2009 – De Cel (Клетката)
  • 2010 – De Vijand (Врагът)
  • 2010 – Erewoord (Честна дума)
  • 2011 – Postscriptum (Послепис)
  • 2011 – Solo (Соло)
  • 2012 – Eiland (Остров)
  • 2012 – Min 1 (Минус 1)
  • 2013 – Het laatste bevel (Последна заповед)
  • 2013 – Het Janussyndroom (Двуликият Янус)
  • 2014 – (Pijn)³ (Болка на куб)
  • 2014 – Zonder voorschrift (Без рецепта)

Други творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Grof Wild (Дивото)
  • De Japanse Tuin (Японската градина)
  • Kat en Muis (Котка и мишка)
  • De Laatste Rit (Последното пътуване)

Юношески[редактиране | редактиране на кода]

  • Bloedband (Кървав пакт)
  • Luchtpost (Въздушна поща)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – Приз „Еркюл Поаро“ на сп. „Кнак“ за „Zoenoffer“
  • 2002 – „Златен книгоразделител“ на сп. „Хюмо“ за „De vijfde macht“
  • 2010 – Приз „Еркюл Поаро“ за цялостно творчество

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pieter Aspe“ в Уикипедия на нидерландски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.