Плазмид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фиг. 1: Схематично представяне на една бактерия с плазмиди.
(1) Хромозомна ДНК. (2) Плазмиди.

Плазмидът е физически разделен от бактериалната хромозома генетичен елемент, способен да съществува устойчиво и да се реплицира самостоятелно. Плазмидите са малки, циркулиращи ДНК-молекули, които могат да се срещнат в клетките на бактериите, но не принадлежат към същинската ДНК на бактериалната хромозома (Фиг. 1).

Терминът „плазмид“ е въведен от американския молекулярен биолог Джошуа Ледерберг през 1952 г.

Плазмиди - извънклетъчни образувания на ДНК. Срещат се в прокариотните клетки. Предполага се, че съдържат около 1-2 гена в себе си отговорни за резистентността на прокариотните организми към някой лекарствени вещества.