Подражателна магия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пример за сходство между корени на растение и човешка ръка, на което се основава учението за предписанията
Статуетка като вуду кукла, изобразяваща коленичила вързана жена, пронизана от 13 щифта[1]
Огън, приел формата на коза по време на шамански ритуал, като добра поличба за лов
Обичай за дъжд „Пеперуда“ в Добруджа, 1950-те години

Подражателната магия е вид магия, основана на имитация или съответствие.

При вуду магьосниците например парцалената или глинената кукла се асоциира със самия човек, върху когото се пренася вредата, нанесена на куклата.

С предполагаемо такова предназначение са японските фигурки dogū, близо 15 000 на брой.

Сходство и „зараза“[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Джордж Фрейзър въвежда термина „симпатическа магия“ в „Златната клонка“ (1889); Ричард Андри обаче изпреварва Фрейзър, като пише за очарованието на съчувствието (на немски: Sympathie-Zauber) в своята „Ethnographische Parallelen und Vergleiche“ от 1878 г. Фрейзър подкатегоризира симпатическата магия в 2 разновидности: тази, която разчита на сходство, и тази, която разчита на контакт или „заразяване“:

Ако анализираме принципите на мисленето, на които се основава магията, те вероятно ще се окажат разделени на две: първо, че подобно произвежда подобно или че ефектът прилича на причината; и второ, че нещата, които някога са били в контакт помежду си, продължават да действат едно на друго на разстояние след прекъсване на физическия контакт. Първият принцип може да се нарече Закон на подобието, вторият – Закон за контакт или заразяване. От първия от тези принципи, а именно Закона на подобието, магьосникът прави извода, че може да произведе всеки ефект, който желае, само като го имитира: от втория той заключава, че каквото и да направи с материален обект, ще повлияе еднакво на човека, с когото обектът някога е бил в контакт, независимо дали е част от тялото му или не.[2]

България[редактиране | редактиране на кода]

Обичаи в България, свързани с подражателната магия:[3]

  • пеперуда – с обливането на фигура пеперуда с вода се подражава дъжд, като се вярва, че дъждът наистина ще завали
  • мартеница – чрез образите Пижо и Пенда се гадае бъдещето, според срещата им с калинка, бръмбар или плоден цвят
  • Коледа – коледарите са били засипвани с жито, когато са влизали в една къща и запявали песни; с жито се засипва и бъдникът, което подражателно да се докара плодородие по нивите и прогонване чрез огъня на злите духове, които се вестяват особено в Поганите дни между Коледа и Водокръщи.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scoperta in un vaso di terracotta contenente anche una tavoletta di piombo recante una defissione (argilla e bronzo, IV secolo d.C., museo del Louvre).
  2. 3: Sympathetic Magic; Part 1: The Principles of Magic. The Golden Bough. Bartleby, 1922, https://www.gutenberg.org/files/3623/3623-h/3623-h.htm#c3section1 
  3. Подражателна магия в България // Архивиран от оригинала на 2021-08-22. Посетен на 2021-08-22.
  4. Подражателна магия в България // Архивиран от оригинала на 2021-08-22. Посетен на 2021-08-22.