Полония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полската диаспора на картата на света

Полония (на латински: Polonia – Полша) или Полска диаспора са всички поляци, които живеят извън границите на Полша.

Полония е определение на хората, които държат на своето полско потекло и на връзката си с Полша, но са родени извън границите на държавата. Те съхраняват връзките с народната традиция и култура като второ или следващо поколение и на различно ниво на идентифициране с Полша. Това определение се отнася например за полските общества в САЩ, Канада, Франция, Бразилия, в които преобладават хората, чиито предци са напуснали Полша преди десетилетия.

За Полония се определят само полските емигранти, но не и хората и техните потомци, живеещи на територии, които в миналото са принадлежали на полската държава, но в резултат на промяна на границите се намират извън Полша. Като аргумент за това твърдение се посочва това, че тези хора не са напускали Полша, само сменят границите на държавата, управлявана от поляци. Те самите се смятат за поляци, а не за Полония. След промяната на границите през 1945 г. съществуват 3 общности (като едното от тях изчезва) на полски местни жители извън границите на Полша. Към тези територии принадлежат:

  • Заолшието – в западната част на Тешинска Силезия. Полската общност е единственото национално (или етническо) малцинство в Чехия, което е свързано с конкретен географски район. Заолшието (на полски: Заолже) се намира в североизточната част на страната и се състои от окръг Карвина и източната част на окръг Фридек-Мистек. Много поляци, живеещи в други региони на Чешката република имат корени в Заолшието.
  • Спиш – в края на XIX в. полското население там е почти напълно асимилирано от словаците.
  • Източни креси (на полски крес – граница) – поляци в Литва, поляци в Латвия, поляци в Украйна, поляци в Беларус.

Според статистическите данни извън територията на Полша живеят около 21 млн. поляци и хора с полски произход.

Българската полония[редактиране | редактиране на кода]

Българската полония наброява приблизително 3000 души, от които около 2600 имат полско гражданство (по данни от 2011 г.). По-голямата част от поляците живеят в големите градове на страната.

В България функционират два училищни центъра за консултации – в София и във Варна, които с радост приемат не само деца от полски произход, но и деца на български граждани, които проявяват интерес към полския език и култура. Първото полско училище в София отворя врати на 20 януари 1975 г., а първата организация на Полония по българските земи е създадена през 1878 г. в София и носи името „Дружество за взаимна помощ“. В началото на осемдесетте години в България започват да се появяват и по-малки формации, наречени полонийни клубове. Първата такава организация е създадена на 6 юни 1981 г. във Варна. През същата година поляците в Добрич учредяват свое сдружение, а през 1982 г. се организират и полските граждани във Велико Търново. В София първата организирана среща на представители на Полонията се провежда през 1980 г. и се счита за раждането на Полското културно-просветно дружество „Владислав Варненчик“. Днес официалната организация на Полония в България функционира в 7 града: София, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и Ямбол. Една от основните задачи на Полското културно-просветно дружество е да осигурява възможността за изучаване на полския език за децата от полски произход.

От 60-те години на миналия век в столицата функционира и Полски институт. Той не само кани полски артисти и творци, но и предоставя на посетителите си множество възможности за опознаване на полската история, култура, кинематография, освен това разполага с изключително богата библиотека, където могат да бъдат намерени повече от 15 хил. полски книги, както и неколкостотин филма. 

Полски общности по света[редактиране | редактиране на кода]

Държава Полско население
Афганистан 100
Албания 50
Алжир 250
Андора 10
Аржентина 450 000
Армения 1200
Австралия 200 000
Австрия 55 000
Азербайджан 1000
Бахрейн 130
Бангладеш 20
Белгия 70 000
Беларус 396 000
Боливия 500
Босна и Херцеговина 350
Бразилия 1 800 000
България 2600
Ватикан 50
Венецуела 4000
Великобритания 853 000
Виетнам 100
Гана 100
Гърция 50 000
Грузия/Абхазия 6000
Гвиана 100
Гватемала 100
Германия 2 000 000
Дания 20 000
Доминиканска република 100
Египет 600
Еквадор 350
Естония 2193
Етиопия 100
Замбия 100
Зимбабве 800
Испания 45 000
Индия 100
Индонезия 100
Ирак 100
Иран 100
Ирландия 122 585
Исландия 7000
Израел 4000
Италия 110 000
Йемен 50
Йордания 250
Кипър 2859
Камерун 100
Канада 900 000
Казахстан 100 000
Кения 100
Киргистан 1400
Колумбия 3000
Конго 100
Коста Рика 200
Куба 150
Кувейт 250
Кот д’Ивоар 100
Ливан 700
Либия 350
Лихтенщайн 10
Литва 235 000
Люксембург 3000
Латвия 60 416
Македония 162
Мадагаскар 80
Малайзия 100
Малта 30
Мароко 500
Мавритания 100
Мавриций 50
Мексико 10 000
Молдова 10 000
Монако 100
Мозамбик 10
Никарагуа 100
Нигерия 100
Норвегия 70 103
Нова Зеландия 6000
Нидерландия 60 000
Обединени Арабски Емирства 3000
Панама 200
Папуа Нова Гвинея 20
Парагвай 10 000
Пакистан 50
Перу 5000
Португалия 3000
Република Южна Африка 35 000
Русия 95 000
Румъния 10 000
Руанда 100
Северна Корея 11
Сенегал 100
Сърбия и Черна Гора 1200
Сингапур 200
Словакия 3084
Словения 200
Съединени американски щати 9 292 875
Судан 100
Сирия 600
Таджикистан 2000
Тайланд 100
Тайван 100
Танзания 100
Тунис 500
Турция 1000
Туркменистан 5000
Уганда 100
Украйна 144 100
Уругвай 10 000
Узбекистан 5000
Унгария 20 000
Финландия 5000
Филипини 100
Франция 1 050 000
Хондурас 100
Швейцария 20 000
Швеция 100 000
Южна Корея 100
Япония 600
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Polonia“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.