Превантивно задържане
Превантивното задържане или Превантивният арест (на немски: Schutzhaft) е практиката в Нацистка Германия за предварително задържане на опоненти на режима, идеологически врагове и други нежелани лица, които са изпращани и въдворявани в концентрационни лагери като временна мярка.
С въвеждането на превантивния арест, който намира правно основание в Указа на Райхпрезидента за защита на народа и държавата издаден от президента Паул фон Хинденбург, започва постепенен процес на фактическо суспендиране на съдебната власт в Германия посредством прехвърляне на правомощия на Гестапо и СС.
Превантивният арест се превръща във важен правен институт в Третия райх. По този начин, властта се опитва да изолира и неутрализира от въздействие върху народа и обществото като цяло на считаните от правителството за политически ненадеждни (социалдемократи и комунисти), както и на религиозни (Свидетели на Йехова), етнически (евреи), сексуални (ЛГБТ) „антисоциални елементи“.
До края на юли 1933 г. са превантивно задържани и изпратени в концентрационни лагери повече от 26 000 души.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Die «Schutzhaft» ((de))
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Martin Broszat: Nationalsozialistische Konzentrationslager 1933—1945. In: Anatomie des SS-Staates. Band 2. ISBN 3-423-02916-1 (grundlegend).
- Lothar Gruchmann: Justiz im Dritten Reich. 1933—1940. 3 Auflage. 2001, ISBN 3-486-53833-0, S. 353—362, 521—658.
- Alexander Sperk: Schutzhaft und Justiz im „Dritten Reich“ auf dem Gebiet des heutigen Landes Sachsen-Anhalt. In: Justiz im Nationalsozialismus. Über Verbrechen im Namen des Deutschen Volkes – Sachsen-Anhalt. Magdeburg 2008, ISBN 978-3-9812681-1-9, S. 16-27 (Begleitband zur Wanderausstellung).
- Ralph Angermund: Deutsche Richterschaft 1919—1945. 1990, ISBN 3-596-10238-3.