Преживяване, близко до смъртта

Преживяванията близки до смъртта (ПБС) са дълбоки психологически преживявания със свръхестествени и мистични елементи, обикновено случващи се на хора близо до смъртта или в ситуации на силна физическа или емоционална заплаха.

ПБС принадлежат към една по-голяма категория от преживявания, които надминават ограниченията на пространството и времето и имат силата да променят живота и вярата на човек. Често се наричат духовно транформиращи, преломни или мистични преживявания.

Характеристики на ПБС[редактиране | редактиране на кода]

Повече от 15 характериситки са включени в докладите за ПБС от преживелите. Едно ПБС може да включва само две или три от тези елемента, и в малко случаи всички от тях. Това са:

чувство, че човекът е извън физическото си тялото, понякога възприемайки го от външна гледна точка
чувство на преминаване през тъмнина или тунел
по-силни и по-дълбоки емоции
повишени възприятия
изживяване на велика светлина или тъмнина
навлизане в духовната среда, което може да включва ясни запомнящи се пейзажи
среща с починали хора, духовни водачи и/или ангели-хранители
получаване на знания за същността на вселената
явяване пред Съвет от старейшини, състоящ се от духовни същества
присъствие на безусловна любов и липса на осъждане
преглед на живота
чувство на единство и взаимовръзка
линейното време и пространството не съществуват – виждаш това, което искаш да видиш
граница, от която няма връщане
чувство, че има знание за бъдещето
съвети относно целта на живота
най-честия доклад за ПБС включва силно чувство на мир, радост и обич, често среща с безусловно обичаща светлина.
мъчителни преживявания понякога са докладвани, включващи същите елементи, но с противоположните емоционални състояния – огромен страх, изолация, несъществуване, объркване, мъка и вина.

Никои две преживявания близки до смъртта не са еднакви и нито една характеристика не се намира във всяко ПБС.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното познато ПБС е било разказано от Платон в неговия „Митът за Ер“, намиращ се в края на книгата „X“ от „Републиката“, която е написана 420 г. преди Христа.
Терминът „преживяване близко до смъртта“ е даден от Д-р Раймонд Мууди в неговата книга „Живот след Живота“ през 1975 г.
Международната Асоциация за изследване на Преживяванията близки до смъртта (IANDS) е сформирана през 1981 година

Разпространение на ПБС[редактиране | редактиране на кода]

Отчети в САЩ, Австралия и Германия предполагат, че от 4% до 15% от населението са имали ПБС.
Според Фондацията за изследване на ПБС (NDERF) всеки ден 774 ПБС се случват в САЩ.

Съпоставка с различните култури[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания на ПБС в незападните страни се е провел в Китай, Индия, Тайланд, Тибет, Австралия, Чили, Нова Зеландия и Хаваите. Прилики със западните ПБС са вярата, че има живот след смъртта, силно чувство на мир и съществуване в друг свят, среща с починали познати, среща с духовни и религиозни личности (обикновено свързани с културното минало на дадения човек) и в по-малка степен преглед на живота. Усещането за тунел рядко е докладвано в тези страни.

Взаимни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Не е установена никаква особена взаимна връзка между:

религиозните вярвания и вероятността или дълбочината на ПБС;
годините, раса, сексуална ориентация, икономически статус и вероятността, съдържанието или дълбочината на ПБС;
история на живота, вярата, държанието или отношението на човек и вероятността да има хубаво или лошо ПБС;
начина, по който се стига до смъртта, включително и самоубийство и вероятността да има лошо ПБС.

Обяснения на ПБС[редактиране | редактиране на кода]

Има редица обяснения на ПБС от научна гледна точка. Навлизането в тунел с ярка светлина, например, е симптом за човек, чийто мозък е лишен от кислород за достатъчно дълго време за да предизвика реакция в зрителните нерви.

За разлика от халюцинациите, които са нелогични, краткотрайни, странни и/или изопачени, повечето ПБС са логични, системни, ясни и разбираеми. Хората обикновено забравят техните халюцинации, докато ПБС остават живи за десетилетия. Освен това ПБС често водят до дълбоки и трайни промени на личността, отношенията, вярата и ценностите, докато това никога не се наблюдава при халюцинациите. Хората обикновено гледат на халюцинациите като нереални, фантазии, докато хората често описват техните ПБС като „по-реални от реалното“. Отделно хора, които са имали и халюцинации и ПБС казват, че те са доста различни неща.

Промяна на начина на мислене[редактиране | редактиране на кода]

В няколко проучвания, почти всички хора преживели ПБС докладват, че чувстват силен спад или пълна загуба на страха от смъртта като резултат от тяхното ПБС.
Поне 98% от запитаните хора преживели ПБС вярват, че има живот след смъртта.
Хора, преживели ПБС, след като са направили опит за самоубийство, обикновено не посягат отново на живота си.
Духовно развитие, обичащо отношение, знания за тяхната Висока Сила/Бог, вътрешен мир и чувство на цел в живота описват промените, най-значими за хората преживели ПБС.
Над 80% от проучените хора изразяват силно увеличаване в тяхната грижа за другите хора и че живота има смисъл или цел.
От проучените, 55%-89% докладват за увеличаване на психическите им или лечебни способности след ПБС.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Основни факти за Преживяванията близки до смъртта (IANDS)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]