Прива Белар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Прива Бемар)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прива Белар
Privat (Léon) Belard
католически свещеник
Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква

Прива Белар (на френски: Privat Belard) е католически свещеник, успенец. За работата му във френския колеж във Варна е отличен с ордена „Академични палми“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Леон Белар е роден на 7 ноември 1875 г. в Испаняк в департамента Лозер във Франция. Между 1888 г. и 1892 г. учи в семинариите в Марсилия, Ним и други места. На 7 август 1892 постъпва в мисията на успенците в предградието Ливри-Гарган в Париж. Там след две години дава вечните си обети и приема името Прива.[1]

След това учи философия в Цариград (1894 – 1895) и теология в Йерусалим (1896 – 1897), където е ръкоположен за свещеник на 20 август 1899 г.

От 1900 г. до 1904 г. преподава в различни училища в Цариград. През 1905 г. е назначен за една година за преподавател във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив. От 1906 г. до 1914 г. преподава в колежа „Свети Михаил“ във Варна. През 1911 г. е отличен с ордена Академични палми. През 1914 г. е мобилизиран и назначен като преводач на източния фронт, а след това работи във френското министерството на войната.[1]

През 1919 г. се завръща във Варна. Следващата година е назначен за директор на колежа в Пловдив, която длъжност изпълнява до 1925 г. През това време е завършена новата сграда на колежа и използвайки 50 волски каруци, той ръководи прехвърлянето на училищния инвентар в продължение на 3 седмици.[1]

По-късно започва да работи в Белград, но след 21 години е депортиран от режима на Тито. Установява се във Франция. Умира на 7 декември 1961 г. в Лорг.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]