Принадена стойност

Принадена стойност е понятие, въведено от марксизма, по-точно в книгата на Карл Маркс „Капиталът“. Маркс разглежда капитала като променлив и постоянен. Променливият капитал е частта, свързана с работната сила, която отива за наемането на работници, а постоянният капитал е материалната база или средствата за производство. Подобно на класиците, Маркс разглежда принадената стойност като незаплатен човешки труд, но за разлика от тях той вижда в работната сила свойството да създава стойност, превишаваща нейната собствена, което е именно принадената стойност. Тази принадена стойност се присвоява не от работника, а от работодателя, капиталиста.

Един от начините за увеличаване на принадената стойност е експлоатацията на работниците с въвеждане на удължено работно време или намалено заплащане. В необходимото работно време работникът създава стойност, равна на неговата работна сила, а в допълнителното работно време той де факто работи за капиталиста и създава принадената стойност. В „Капиталът“ Маркс обозначава съотношението между постоянния и променливия капитал като органичен състав на капитала.

Маркс дели принадената стойност на:

• абсолютна – създавана по пътя на увеличение на работния ден
• относителна – вследствие поевтиняване на работната сила и съкращаване на необходимото работно време, което променя съотношението между необходим и принаден труд в рамките на един работен ден