Принадена стойност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Определение[редактиране | редактиране на кода]

В анализа на производството на капитала, Карл Маркс нарича принадена стойност тази част от новопроизведената стойност, която надвишава стойността на работната сила.

(Само като някаква приблизително вярна аналогия с термина „добавена стойност“, използван в друга теория, в която не се прави разлика между стойност и цена, може да се каже, че принадената стойност е „добавената стойност“ минус заплатата на наетите работници.)

Принадена стойност е понятие, въведено от Карл Маркс . В своята книга "Капиталът" Маркс разглежда капитала като променлив и постоянен. Променливият капитал е стойността на работната сила на наемните работници, а постоянният капитал е стойността на материалната база или стойността на средствата за производство. Маркс разглежда принадената стойност като незаплатен човешки труд, материализиран в стока - незаплатен на този, който го е извършил. Той вижда в "работната сила" стоката, която не само има свойството да създава стойност, но и да създава стойност, превишаваща нейната собствена, което е именно принадената стойност. Тази принадена стойност се присвоява не от работника, а от работодателя, капиталиста.

В т.н. "необходимо работно време" работникът създава стойност, равна на стойността на неговата работна сила, а в допълнителното или "принаденото" работно време той де факто работи за капиталиста и създава принадената стойност.

Маркс разглежда принадената стойност като:

  • абсолютна – увеличавана по пътя на увеличение на работния ден
  • относителна – увеличавана вследствие поевтиняване на работната сила и съкращаване на "необходимото работно време", което променя съотношението между необходим и принаден труд в рамките на един работен ден. Това поевтиняване на работната сила се дължи на увеличаването на производителността на труда в отраслите, в които се произвеждат средствата за съществуване.

В „Капиталът“ Маркс обозначава съотношението между постоянния и променливия капитал като органичен състав на капитала, което има отношение към въпроса за нормата на печалбата (принадената стойност/ целия вложен капитал), докато за норамата на принадената стойност (принадената стойност/променливия капитал) постоянния капитал няма значение, съответно и органичният състав на капитала няма значение.

Норамата на принадената стойност, като особен вид показател за прираста на стойност, показва и степента на експлоатация на наемните работници.

Разширено обяснение[редактиране | редактиране на кода]

Стойност и цена[редактиране | редактиране на кода]

Трябва да се уточни, че цена и стойност не са едно и също нещо.

Стойността на продуктите на труда, произвеждани като стоки, е чисто обществена характеристика или свойство на тези продукти. Продуктите на труда придобиват „стойност“ и стават „стоки“ на базата на исторически развилото се разделение на труда в обществото и на базата на това, че тези продукти се произвеждат от частни производители, които разменят частните си продукти. Така цялото необходимо количество труд в едно общество или „обществено необходимия труд“ става сума от взаимосвързани частни количества труд. Въпреки своята частност, трудът вложен от всеки частен производител (лично или от наети работници) е също и обществен труд, доколкото се вмества в общественото разделение на тоталния необходим труд в обществото.

Стойността на някой вид стока се отнася към стойността на всички стоки, както се отнася количеството труд, необходимо за производството й към тоталното количество труд, необходимо и прилагано в обществото за задоволяване на съществуващите и нововъзникващи нужди, и материализирано в стоките. Стоката се разглежда като полезен продукт на труда, независимо дали тази полезност или нуждата от стоката е вече съществуваща или тепърва възниква с появата на някоя чисто нова стока на пазара. „Количество труд“ тук не значи точно труд в пълния смисъл на думата, а само неговата количествена част - „изразходената човешка работна сила“ като част от тоталното необходимо изразходване на работна сила в обществото.

Трудът има качествена и количествена страна. Когато човек произвежда нещо полезно (качествената страна), това му коства жизнена енергия (количествената страна) като физиологическо потребление на работна сила. Съответно продуктът на труда от една страна е нещо за потребление, а от друга страна е някакво изразходено количество човешка работна сила. Наистина, колкото повече работи човек, толкова повече и "потребителна стойност" се получава, тоест и потребителната стойност има количествена страна, но тук става дума за това, че едно и също количество потребителна стойност може да се получи с различно количество изразходване на работна сила, в зависимост това каква е производителността на труда. Когато, например, автоматизацията завладее даден отрасъл, стоките които се произвеждат в този отрасъл започват да се произвеждат с по-малко изразходване на човешка работна сила и съответно тяхната стойност намалява, което води до намаляване и на цената на тези стоки.

Стойността на стоките не е нищо друго, освен изразходена човешка работна сила и няма нищо общо с „труда“ на машините, на роботите или „труда“ на ябълковото дърво да произведе ябълки, нито пък с „работата“ на природните сили в процеса на подобряване на качеството на виното при отлежаването му.

Казано опростено, за да произведе нещо, човек изразходва част от жизнената си сила, част от потенциала си за извършване на труд. Това изразходване се превръща в „стойност“ на произведеното, когато се произвежда в условията на всеобща зависимост на производителите един от друг; когато всеки произвежда потребителни стойности за някой друг, а пък други произвеждат нужните за него продукти като всеки получава нужният му продукт чрез размяна. Осъществява се размяна на „потребителни стойности“, но количественото съотношение между тези „потребителни стойности“ има за основа „стойността“ (материализираното в стоката количество труд) на всяка от тези „потребителни стойности“. Съотношението в което се разменя едно количество от едната стока срещу друго количество от другата стока е „разменната стойност“ на първата стоката спрямо втората стока. Хлябът има разменна стойност спрямо яйцата равна на 1:5 [хляб:яйца].

„Доколко някои от икономистите са заблудени от присъщия на стоковия свят фетишизъм, или от предметната привидност на обществените определения на труда, доказва между другото скучноблудкавият спор върху ролята на природата в образуването на разменната стойност. Тъй като разменната стойност е определен обществена начин на изразяване на изразходения за дадено нещо труд, тя не може да съдържа повече природно вещество, отколкото например валутният курс.“ (Капиталът, том I) цитатът на английски

Цената е относително изразяване на стойността на дадена стока, чрез една универсална стока - стоката-пари (злато). Стоката-пари или просто парите пък са нещо различно от паричните знаци като числата върху банкнотите, които само заместват парите (стоката-пари) в обращението и са само техни представители, дори и след така нареченото изоставяне на „златния стандарт“. Златният стандарт не може да бъде изоставен по желание — той е природно свързан с размяната на стоки като нейно вътрешно свойство. Може да се измени само формата му на проявление – например сега имаме хаотичен, плаващ златен стандарт, защото не е фиксирано със закон колко евро или долара представляват една унция злато, а това става хаотично, посредством текущата цена на златото в евро или в долари или в която и да е друга валута. Дали е „златен стандарт“ или сребърен или петролен са други подробности, но винаги има една стока, която, макар и скрито, фактически играе ролята на пари — мярка на стойността на останалите стоки. По това, че трезорите на банките все още се пълнят със злато, може да се съди, че златото продължава да бъде универсалната стока-пари, да бъде „световни пари“ – стоката, която навсякъде по света може да бъде разменена за всяка друга стока и затова стойността на една унция от него е измерител на стойността всички стоки. Стойността на всяка стока се декларира в стоковия свят с цената си. Ако например при сегашния плаващ златен стандарт „цената“ на златото е 1500$ за една унция и кажем, че стойността на един телевизор, изразена като цена е 750$, това е същото като ако кажем: „Телевизорът има стойност, колкото е стойността на половин унция злато (универсалната стока-пари)". Обаче стоката-пари не може да има цена, защото тогава трябва да изразява стойността си със стойността на самата себе си.

„Прочетете някой ценоразпис отдясно наляво и ще намерите величината на стойността на парите, изразена във всевъзможни стоки. Парите, напротив, нямат никаква цена. За да могат да участват в тази единна относителна стойностна форма на другите стоки, те би трябвало да се отнасят сами към себе си като към свой собствен еквивалент“ (Капиталът, том I) цитатът на английски

Затова и „цената“ на една унция злато фактически не е цена, а моментно и хаотично задаване на това колко парични знаци стават представители на стойността на една унция злато. Така хаотично се задава съвременния плаващ мащаб (standard) в който паричните знаци представляват и заместват в обращението дадено количество злато.

„Само доколкото книжните пари представляват определени златни количества, които, както всички други стокови количества, са и стойностни количества — само дотолкова те са знаци на стойността.“ (Капиталът, том I) цитатът на английйски

Принадена стойност[редактиране | редактиране на кода]

Маркс разглежда вложения капитал като постоянен (c) и променлив (v).

к = c + v

Постоянният капитал (c) е стойността на средствата за производство, а променливият капитал (v) е стойността на средствата за съществуване на наемните работници или стойността на работната сила.

Маркс вижда само в работната сила свойството да създава стойност, защото тя е източникът на човешки труд, който е субстанцията на стойността на стоките. И само работната сила, по време на нейната консумация в производството, може да формира нова стойност, превишаваща нейната собствена – това превишение именно е принадената стойност (m). Затова и кръщава стойността на работната сила „променлив капитал“ (v) – капитал, който променя стойността си. Постояннтият капитал (c), както показва наименованието му, не се променя като стойност. Като стойност той се пренася в стойността на новопроизведената стока.

к = c + v ----> Производство----> c + v + m = к

Примерно за един оборот на капитала и само един наемен работник:

10000к = 9 000c +1 000v ----> Производство----> 9 000c + 1 000v + 3 000m =13 000к

к = 10 000 $– стойност на вложения капитал

c = 9 000 $– стойност на разходите за материали, амортизации и пр. и пр.

v = 1 000 $– стойност на работната сила

m = 3 000 $– принадена стойност

(В този пример стойността е изразена в пари, тоест в количество от стоката-пари (злато), чиято стойност се взима за единица мярка на стойността на всички други стоки. Например ако 1500 $ са просто името на една унция злато и една унция злато има два пъти по-голяма стойност от един смартфон, то стойността на смартфона се изразява със 750 $. Същия пример може да изглежда така, ако изразим стойността като работно време:

20к = 18c + 2v ----> Производство----> 18c + 2v + 6m = 26к’

k = 20 часа. – стойност на вложения капитал

c = 18 часа. - стойност на материалите, амортизации и пр. и пр.

v = 2 часа. - стойност на работната сила

m = 6 часа. - – принадена стойност)

В примера, ако за производството на средствата за съществуване на наемния работник (v) са нужни 2 часа, а той работи 8 часа, то той е „създал“ принадена стойност равна на 6 часа материализиран в стока труд. „Създал“ е в кавички, защото всъщност това е 6-часово изразходване на работна сила, след необходимото изразходване на двата часа. За тези два часа работникът възпроизвежда за работодателя стойността на „работната си сила“, която приехме, че работодателят му е платил предварително срещу стоката "еднодневна работна сила", а остатъкът от работното му време формира стойност за работодателя (капиталиста) която става негова (на капиталиста) собственост още при самото й раждане и която той присвоява без еквивалент, като паднала му от небето. Носител на тази стойност е разбира се някакъв полезен продукт. По-точно казано, стоката е „полезен продукт на труда“ от гледна точка на консумацията и „стойност“, от гледна точка на размяната й срещу друг вид стоки.

“Като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество; като разменни стойности те могат да бъдат различни само по количество, следователно не съдържат нито атом потребителна стойност.” (Капиталът, том I) цитатът на английски

Забравихме да видим нещо друго. Работникът възпроизведе стойността, която работодателя беше платил предварително, за да купи работната му сила. Но това все още не значи, че самият работник е възстановил работната си сила в нейното първоначално, готово за продажба и потребление състояние. За да направи това той трябва да употреби средствата за съществуване, които си е купил със заплатата. Това фактически си е производство на стоката “работна сила”, но изглежда Маркс тук приема, че дейността по консумирането на средствата за съществуване не са труд, а природен процес, който не увеличава стойността на работната сила над стойността на изконсумираните средства за съществуване. Получава се това, че стойността на произведената стока “работна сила” се състои само от стойността на средствата за съществуване, а биологичният “труд” на човешкото тяло за преработка на тези средства и възстановяване на работната сила не добавя никаква допълнителна стойност, още повече, че това не е разход на рабона сила, а природен процес на формиране на работната сила.

Човекът използва силите на природата за формирането на “потребителната стойност” на стоките, но стойността на стоките като обществена характеристика се формира само от степента, в която човекът участва в производството, изразходвайки работната си сила, от количество вложен човешки труд.

Степен на експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Степента на експлоатацията на работниците се определя от това колко време те работят за себе си (необходимо работно време за възстановяване на стойността на работната сила) и колко за работодателя. Това се дефинира като m/v, което е всъщност "нормата на принадената стойност". В примера се получава, че степента на експлоатация е 3000m/1000v или [(6 часа принаден труд)/(2 часа необходим труд)], което е 300%.

Начини за увеличаване на принадената стойност.[редактиране | редактиране на кода]

Както всеки работодател знае, един от начините за увеличаване на принадената стойност е удължаване на работното време.Това Маркс нарича “увеличаване на абсолютната принадена стойност”.

Друг начин е интензифициране на труда над средното обществено ниво, като по този начин първо намалява времето, за което работниците възпроизвеждат стойността на работната си сила, и второ – произвеждат по-голяма маса принадена стойност. Масата или количеството на принадената стойност се увеличава не само защото сега работниците работят безплатно по-дълго, но и защото работят по-интензивно и за единица време формират повече стойност.

Тук може да се вмъкне забележката, че за стойността на стоките няма значение в каква точно полезна форма се изразходва работната сила, но има значение разликата в интензивността на различните видове труд. Съответно, за единица време различните видове труд формират различно количество стойност. Например един по-високо квалифицирания труд може да формира повече стойност за единица време от един ниско квалифициран труд, защото използва по-пълно човешкия потенциал за труд. При по-високо квалифицирания труд, изразходването на човешкия работен потенциал, така да се каже, изтича през повече или по-широки канали и затова при квалифицирания труд се изразходва повече „човешка работна сила“ за единица време, отколкото при неквалифицирания труд.

Принадената стойност се увеличава и посредством увеличаване на производителността на труда в отраслите, които произвеждат средствата за съществуване. Когато това става, обществено необходимият труд за производството на средствата за съществуване намалява, тоест стойността им намалява. Намалява стойността на работната сила - работниците стават по-евтини. Сега е нужен по-малко труд, за да се възпроизвежда стойността на работната сила в сравнение с времето преди 50 години например. Намаляването на стойността на работната сила значи, че сега за по-кратко време наемните работници възпроизвеждат заплатите си и остава повече време да работят безплатно, тоест да обогатяват капиталиста. Това Маркс нарича “увеличаване на относителната принадена стойност”. Но в интерес на истината, това че работниците сега работят по-малко време за себе си, или което е същото — повече време за капиталистите, не значи, че не получават повече и по-качествени “потребителни стойности” от преди, да кажем 100 години. Поради увеличаването на производителността на труда (усъвършенстване на машините, появата на нов вид машини, автоматизация, роботизация, подобряване на организацията на производство), заплатите може да намаляват като стойност, но понеже намаляват чак след като вече е намаляла стойността на стоките, които се купуват със заплатите, постепенно се формира едно ново статукво на това в какво може да се превърне заплатата като потребителна стойност. С други думи, заплатата може да намалява, но в същото време работниците може да могат да купуват малко повече и по-качествени продукти от преди; и това да става при увеличена принадена стойност, която се присвоява първоначално от промишления капиталист, а после се разпада на печалба, лихва, рента, данъци и др.


(При всички тези изследвания на същността на нарастване на стойността се приема, че цялата продукция е обществено необходима и се продава без никакви проблеми, за да се разгледат нещата в най-чист вид. Освен това се приема, че на пазара стоките се разменят като еквиваленти, тоест разменят се две различни количества стоки, които са с една и съща стойност. 10 яйца = 2 хляба. Приема се, че 10 яйца и 2 хляба като стойности са равни. Това е научен подход за изследване и не значи, че Маркс твърди, че стоките винаги се разменят танто за танто. Напротив, много по-нататък се обяснява защо стоките не се разменят като еквиваленти, а цените им се колебаят около т.н. „производствени цени“, които от своя страна са равни на стойността на вложения капитал плюс средната печалба, която пък за всеки отделно взет производител не съвпада с принадената стойност, изстискана от работниците в неговото предприятие. Но в случая такова приемане и абстрахиране от всички влияния върху размяната на стоките като еквиваленти (равностойности) е необходимо за изясняване на тайната на нарастването на стойността: как е възможно всички производители да получават от пазара повече пари при продажбата на своята стока, отколкото преди това са дали за купуване на средства за производство и работна сила? Или как е възможно всички капиталисти да са на печалба? Кой е източникът на тази печалба, каква е нейната същност?)

Капиталист, занаятчия, наемен работник[редактиране | редактиране на кода]

Като произвежда и продава своята стока, занаятчията или самостоятелният работник не става собственик на стоки с по-голяма стойност, отколкото самият той е вложил като материали (и пр.) и добавил (принадил) чрез труда си в процеса на производство. Той, също както наемният работник, може да добави повече стойност от стойността на средствата си за съществуване в процеса на производство, но накрая се оказва собственик на стока с не повече стойност, отколкото самият той е вложил като общо количество труд (вкл. материалите и пр. като материализиран минал труд). В този смисъл самостоятелният работник се различава от капиталиста по това, че не извлича “печалба”, но и никой не си присвоява без еквивалент част от продукта на труда му, какъвто е случая с наемния работник.

Промишлените капиталисти именно затова реализират печалба, и именно затова техните вложения стават капитал, защото стават собственици на част от продукта на чужд труд още при производството му, без да дават нищо, в замяна на това. Именно това е и основното свойство на капитала – стойност, която нараства за нейния собственик, но без този собственик да е източника на това нарастване. Затова и занаятчията, който използва само своя труд не е капиталист и неговите „инвестициии“ не са капитал.

Затова и дори самият капиталист да работи в собственото си предприятие, то печалбата му се дължи не на резултатът от собствения му труд, а на резултатът от чужд труд – трудът на наетите работници. Придобивайки резултатът на собствения си труд (като част от цялата продукция) той, също както занаятчията, става собственик на не повече от това, за което самият той е допринесъл. По този начин, от самия свой принос за увеличаване на стойността на вложения капитал, той не може да „спечели“, не може да придобие повече, отколкото е дал. Може да спечели само като присвоява част от произведеното от наемните работници – частта от продукцията със стойност=„принадената стойност“.

Ако приемем, че и капиталистът работи, тогава може да представим нещата така:

Вложен капитал или стойност на инвестицията = c + (v + v1)

Произведен капитал или стойност на произведеното = c + (v + v1) + m + m1,

Където v1 e стойността на средствата за съществуване на капиталиста, а m1 e прибавената от него стойност, след като е възпроизвел стойността v1. Тук отново само m (принадената стойност) e това „в повече“, което придобива капиталистът свръх това, което самият той е инвестирал и прибавил чрез труда си.  

Колкото повече работници експлоатираш, толкова повече принадена стойност извличаш. Друг е въпросът, че печалбата на промишления капиталист е само част от плячката “принадена стойност”, която той е принуден да споделя с разни други дейни и бездейни люде под формата на лихва, рента, данъци, търговски отстъпки и др. Също така в зависимост от т.н. органичен състав на капитала му (c/v), се получава така, че той продава стоката си на цени под стойността й, ако органичният състав на капитала му е под средния за всички капитали, като по този начин просто подарява част от принадената стойност на купувачите; или пък реализира добавъчна печалба, ако органичният състав на капитала му е над средния за всички капитали. Това обаче се отнася към въпроса за "производствените цени" и тенденцията за установяване на средна норма на печалба.

Схематично представяне[редактиране | редактиране на кода]

Surplus Value Pic1.jpg


ЧИСЛОВ ПРИМЕР ПО ГОРНАТА СХЕМА:

Surplus Value Pic3 - Example.jpg