Просфорник
Облик
| Абутилон теофрасти | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Medik., 1787 | ||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Абутилон теофрасти в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |

Просфорник[1] (Abutilon theophrasti) е едногодишно тревисто растение от семейство Слезови. Известен е още и като стаен клен, поради прилика на листата му с тези на клена.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Изправено стъбло, което достига на височина от 25 до 150 см. Листата са широкояйцевидни със сърцевидна основа и дълго заострен връх, разположени последователно. Цветовете са двуполови, с правилна форма и с двоен петделен околоцветник.[1]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Родината му е Северен Китай, но днес е разпространен и в Югоизточна Европа, Средиземноморието, Америка и Австралия.[1] В България абутилона расте по влажни места и е вид плевел. То се отглежда за груби текстилни влакна. Семената му, съдържащи около 15-20% масло, се използват за технически цели.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 150.