Психоистория (фантастика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Психоисторията е изцяло измислена наука от литературата на Айзък Азимов. В поредицата „Фондация“, математикът Хари Селдън създава психоисторията като форма на математическа социология. Според законите на науката, бъдещето е предвидимо, но само относно развитие в голям мащаб. Селдон предвижда разпада на Галактическата Империя и следващите тридесет хиляди години хаос преди израстването на нова империя.

Психоисторията наподобява процесите на физиката и химията. Така както в теорията на газовете е невъзможно да се определи движениета на една молекула, но може да се предскаже процеса, случващ се с голям брой молекули, така и психоистория не може точно да определи действията на един човек, но може да предвиди измененията в обществото като цяло.

Понятието психоистория е използвано в статията на американския писател-фантаст и статистик Майкъл Флин „Въведение в психоисторията“ (1988) и романа му „В страната на слепите“ (1990).

Азимов за психоисторията[редактиране | редактиране на кода]

На 25 септември 1987 г., Азимов дава интервю на Тери Грос за програмата “Fresh Air” на “National Public Radio”,[1] В него, Грос му задава въпрос за психоисторията:

  • „Какво имате предвид, когато въведохте термина и концепцията?“
  • Азимов: „Аз исках да напиша кратък разказ за края на Галактическата империя. Току-що бях завършил „Упадък и падение на Римската империя“ [за] втори път, и си помислих, че може и да я адаптирам в много по-голям мащаб за Галактическата империя. Моят редактор Джон Кембъл беше силно запален по идеята и каза, че не иска да я губи в кратък разказ. Той искаше серии разкази от отворен тип, които едва ли не да траят вечно... ... затова предположих, че ще дойде време, когато ще има наука, в която нещата биха могли да бъдат предвидени по вероятностен път или на статистическа основа.“.

Психоисторията и съвременната историческа наука[редактиране | редактиране на кода]

Съшествува мнение, че психоистория е близка като начин на разбиране на историческите процеси на това на Ибн Халдун, Карл Маркс, както и на редица съвременни макросоциолози, като Тед Скочпол, Джек Голдстоун, Сергей Капица или Коротаев[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]