Път към вечността

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Път към вечността
人間の條件
РежисьориМасаки Кобаяши
ПродуцентиМасаки Кобаяши
Шигеру Вакацуки
СценаристиДзендзо Мацуяма
Масаки Кобаяши
Базиран на„Човешкото състояние“ от Джунпей Гомикава
В ролитеТацуя Накадаи
Мичиро Минами
Кеиджи Сада
Мичийо Аратама
МузикаЧуджи Киношита
ОператорЙошио Мияджима
МонтажКеичи Ураока
Филмово студиоШочику
Жанрвоенен филм
Премиера20 ноември 1959 г.
(Япония)
Времетраене181 минути
Страна Япония
Езикяпонски
Външни препратки
IMDb

„Път към вечността“ (на японски: 永遠への道) е японски военен филм от 1959 година на режисьора Масаки Кобаяши, втора част от трилогията „Човешкото състояние“.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Каджи губи правото си да бъде освободен от военна служба след като защитава китайски затворници от несправедливо наказание. За назидание той е изпратен да служи в „Японската квантунгска армия“. Въпреки отличната си стрелба и строга казармена дисциплина, Каджи плаща висока цена заради левите си убеждения. Съпругата му Мичико моли чрез писмо командващия офицер на Каджи за разбиране, а по-късно лично посещава военната база, за да изрази любовта и съпричастността си към съпруга си. Каджи възнамерява да дезертира, заедно с приятеля си Шинджо (Кей Сато), който е изпаднал в неговото положение, след като брат му е арестуван за комунистическа пропаганда. Преосмисляйки нещата и разбирайки, че идеята за дезертьорство няма да му донесе свободата, Каджи, който много обича съпругата си, се задължава да продължи военната си служба, въпреки всичките несгоди.

Когато Обара (Куние Танака), неугледен и слаб войник от отряда на Каджи, се самоубива след като не успява да се справи с непрекъснатите наказания и унижения от страна на останалите войници, ситуацията се усложнява, защото Каджи изисква от командването да се потърси дисциплинарна отговорност от командира на отряда Йошида (Мачирьо Минами) за това, че е докарал Обара до ръба на отчаянието. Докато Йошида все още не е наказан, Каджи сам определя съдбата си, отказвайки да помогне на войници, попаднали в капана на плаващи пясъци, докато преследват Шинджо, който все пак е решил да дезертира. Каджи отново променя мнението си и сам попада в пясъците. След като излиза от болницата след инцидента, той се завръща в своята част, с която е транспортиран на фронта.

Каджи е повишен в чин ефрейтор и му е поверен отряд от новобранци. Той приема новата си задача с условието, войниците под негово командване да бъдат отделени от ветераните-артилеристи, които се отнасят с откровена жестокост към новите войници като наказание за маловажни неща. Често самият Каджи е бил пребиван жестоко от тях, въпреки близките си отношения с командирът им, младши лейтенант Кагеяма (Кейджи Сада). Деморализирани от падането на Окаджима и непрекъснатият тормоз от страна на ветераните, Каджи и повечето от хората му са изпратени да копаят окопи. Работата им е прекъсната от инвазията на съветската армия, която довежда до опостушителни поражения за японците и смъртта на Кагеяма. Принудени да защитават равнинен терен с малки укрепления и леко въоръжение, японските войски са пометени от съветските танкове и несметен брой мъже загиват. Каджи оцелява в битката, но е принуден да убие с голи ръце полудял войник, за да предпази позициите на японците от настъпващите съветски войски. Смятайки се за чудовище заради постъпката си, Каджи трескаво започва да издирва други оцелели.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Awards for Ningen no jôken (II) // IMDb. Посетен на 2015-4-18. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]