Райнхард II фон Ханау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Райнхард II (Ханау))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райнхард II фон Ханау
граф на Ханау
Гробната плоча на Райнхард II в църквата Св. Мария в Ханау
Гробната плоча на Райнхард II в църквата Св. Мария в Ханау

Роден
Починал
Семейство
Баща Улрих IV фон Ханау
Съпруга Катарина фон Насау-Байлщайн
Деца Филип I
Райнхард III фон Ханау
Катарина фон Ханау
Маргарета фон Ханау
Елизабет фон Ханау

Райнхард II фон Ханау (на немски: Reinhard II von Hanau) е от 1404 г. господар и от 1429 до 1451 г. граф на Ханау. Той е един от най-значимите представители от неговия род.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1369 година в Ханау. Той е вторият син на Улрих IV (1330/1340 – 1380) и съпругата му графиня Елизабет фон Вертхайм, дъщеря на Еберхард фон Вертхайм.

Райнхард II следва през 1387 г. в университета в Болоня и вероятно през 1390 г. в Хайделберг.[1]

По-големият му брат Улрих V управлява графството от 1380 г., няма синове и Райнхард II е негов наследник. Райнхард II и по-малкият му брат Йохан задължават на 26 ноември 1404 г. Улрих V да се откаже от трона. Райнхард II и Йохан управляват заедно до смъртта на Йохан през 1411 г. Райнхард II има вече право да се ожени.

От 1400 г. Райнхард II се занимава с имперски дела. През 1414 г. той посещава Констанцкия събор. На 11 декември 1429 г. е издигнат на имперски граф от крал Сигизмунд Люксембургски.

Умира на 26 юни 1451 година в Ханау. Погребан е в църквата „Св. Мария“ в Ханау като пръв от фамилията му. Всичките негови предшественици са погребвани в манастир „Арнсбург“.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Райнхард II се жени на 18 януари 1407 г. за Катарина фон Насау-Байлщайн (1407 – 1459), дъщеря на граф Хайнрих II фон Насау-Байлщайн. Те имат децата:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Reinhard Dietrich: Die Landesverfassung in dem Hanauischen. Die Stellung der Herren und Grafen in Hanau-Münzenberg aufgrund der archivalischen Quellen (= Hanauer Geschichtsblätter. Bd. 34). Hanauer Geschichtsverein, Hanau 1996, ISBN 3-9801933-6-5.
  • Reinhard Dietrich: Die Abdankung Ulrichs V. von Hanau. Ursachen und Folgen. Hanauer Geschichtsblätter. Bd. 31, 1993, ZDB-ID 957666 – 6, S. 7 – 33.
  • Reinhard Suchier: Genealogie des Hanauer Grafenhauses. In: Festschrift des Hanauer Geschichtsvereins zu seiner fünfzigjährigen Jubelfeier am 27. August 1894. Heydt, Hanau 1894.
  • Ernst Julius Zimmermann: Hanau Stadt und Land. Kulturgeschichte und Chronik einer fränkisch-wetterauischen Stadt und ehemaligen Grafschaft. Mit besonderer Berücksichtigung der älteren Zeit. Vermehrte Ausgabe. Selbstverlag, Hanau 1919 (Unveränderter Nachdruck. Peters, Hanau 1978, ISBN 3-87627-243-2).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gustav Toepke: Die Matrikel der Universität Heidelberg von 1386 bis 1662. Theil 1: Von 1386 bis 1553. Winter u. a., Heidelberg 1884, S. 43, (Nachdruck. Kraus Reprint, Nendeln/Lichtenstein 1976); Adolf Stölzel: Die Entwicklung des gelehrten Richterthums in deutschen Territorien. Eine rechtsgeschichtliche Untersuchung mit vorzugsweiser Berücksichtigung der Verhältnisse im Gebiet des ehemaligen Kurfürstentums Hessen. Band 2: Anlagen. Register. Cotta, Stuttgart 1872, S. 52, (Neudruck. Scientia-Verlag, Aalen 1964), setzt diese Erwähnung versehentlich auf das Jahr 1389 an.