Райнхард I фон Лайнинген-Вестербург
| Райнхард I фон Лайнинген-Вестербург | |
| господар на Вестербург, граф на Лайнинген-Вестербург | |
| Роден |
1453 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Куно I фон Вестербург |
| Майка | Мехтилд фон Вирнебург |
| Деца | Куно II фон Лайнинген-Вестербург |
Райнхард I фон Лайнинген-Вестербург (на немски: Reinhard I von Leiningen-Westerburg; * 28 август 1453; † февруари 1522) е като Райнхард IV господар на господството Вестербург и като Райнхард I от 1475 г. граф на Лайнинген-Вестербург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-възрастният син на граф Куно I фон Вестербург (1425 – 1459) и съпругата му графиня Мехтилд фон Вирнебург (ок. 1430 – 1483), дъщеря на граф Филип I фон Вирнебург († 1443) и Катарина фон Зафенберг († 1470). Внук е на Райнхард III фон Вестербург († 1449) и втората му съпруга Маргарета фон Лайнинген († 1470), дъщеря на граф Фридрих VII фон Лайнинген († 1437).[1]
Баба му графиня Маргарета умира през 1470 г. и Райнхард IV получава цялото ѝ наследство Вестербург и Лайнинген. С разрешение на императора от 1475 г. той се нарича граф Райнхард I цу Лайнинген-Вестербург и мести резиденцията си в гГафство Лайнинген.
Райнхард I умира през февруари 1522 г. и е погребан в Хьонинген.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: на 5 февруари 1476 г. с Анна фон Епенщайн-Кьонигщайн († 9 април 1483), дъщеря на Еберхард III фон Епенщайн-Кьонигщайн († 1466) и Анна фон Насау-Висбаден-Идщайн († 1465), дъщеря на граф Адолф II фон Насау-Висбаден-Идщайн. Те имат децата:[2][3]
Втори брак: на 12 август 1485 г. с графиня Зимерия фон Сайн (* 13 май 1469; † 2 юни 1499), дъщеря на граф Герхард II фон Сайн (1417 – 1493) и Елизабет фон Зирк (1435 – 1489). Те имат децата:[4]
- Куно II (III) (1487 – 1547), граф, женен на 14 юли 1523 г. за Мария фон Щолберг-Вернигероде (1507 – 1571)
- Катарина (1489 – 1546)
- Маргарета (* 13 май 1491), абатиса на Мариенберг 1538 г.
- Йохан (* 1498), каноник в Кьолн, Майнц, Трир и Вецлар
- Анна († сл. 1538), монахиня в Мариенберг
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Thomas Gehrlein: Das Haus Leiningen. 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Börde-Verlag, Werl 2011, ISBN 978-3-9811993-9-0
- Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band VII, Band 97 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1989, ISSN 0435 – 2408
- Friedrich Oswald: Leiningen, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 31.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 135.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Reinhard I, Graf von Leiningen-Westerburg, Herr zu Schaumburg, Altleiningen, Hüningen, Neuleiningen, Grünstadt, & Asselheim, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Runkel 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Reinhard I, Graf von Leiningen-Westerburg, geneall.net
- ↑ Reinhard I. Graf v.Leiningen-Westerburg, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Grafen von Leiningen, geneall.net
- Grafen von Leiningen-Westerburg, geneall.net