Реактивен лак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Реактивен лак или двукомпонентен лак е лак, който се втвърдява не чрез изсъхване, а посредством химическа реакция. Изисква задължително смесване с втвърдител.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Реактивният лак се състои от смоли, които са относително нискомолекулярни, в повечето случаи течни продукти на кондензиране, които могат да станат твърди дуропластмаси. Наименованието „Реактивен лак“ се използва както за изходния течен полуфабрикат, така и за крайния твърд продукт.

Приготвяне[редактиране | редактиране на кода]

За приготвянето на лаковете се използва следната реакция:

n · H2N—CO—NH2 + n · O=CH2 ——> [—HN—CO—NH—CH2—]n + 2n-1 · H2O
n · Киселина + n · Формалдехид ——> Част от веригата на лака + 2n-1 · Вода

Друг вид е полиуретановия реактивен лак.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Използва се за лакиране на дървени плоскости, подови настилки и др. с висок гланц, твърдост и устойчивост на износване.