Ред (математика)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Безкраен ред или по-просто ред в математическия анализ се нарича всеки формален израз от вида
Общ член се нарича . Според типа на общия член редовете се делят на числови и функционални. Стойностите на общия член могат да бъдат реални или комплексни числа.
Частична сума на ред се нарича сумата от първите члена на редицата:
Един безкраен ред се нарича сходящ или разходящ, когато редицата от частичните му суми е съответно сходяща или разходяща, тоест когато тя съответно има или няма (крайна) граница. Когато редът е сходящ, границата се нарича сума на реда, което се обозначава така:
Когато границата съществува, но е безкрайна, редът се смята за разходящ. Понякога обаче е удобно такъв ред да се причисли към сходящите редове. В такива случаи (когато границата е безкрайна) редът понякога се нарича сходящ в несобствен смисъл (същият термин се употребява и за безкрайни редици).
Един безкраен ред се нарича абсолютно сходящ, когато е сходящ редът от модулите на неговите събираеми. Всеки абсолютно сходящ ред е сходящ. Ред, който е сходящ, но не е абсолютно сходящ, се нарича условно сходящ.
Сходящите функционални редове са равномерно сходящи или неравномерно сходящи според типа сходимост на функционалната редица от частичните им суми.
Необходимо условие за сходимост[редактиране | редактиране на кода]
Ако един безкраен ред е сходящ, то общият му член клони към нула.
Обратното не е вярно.
Критерии за сходимост[редактиране | редактиране на кода]
Следните критерии важат за безкрайни редове с положителни членове (за критерия на Коши е достатъчно общият член да е неотрицателен).
Критерий на Даламбер:
— Ако , то редът е сходящ.
— Ако , то редът е разходящ.
Критерий на Коши:
— Ако , то редът е сходящ.
— Ако , то редът е разходящ.
Критерий на Раабе—Дюамел:
— Ако , то редът е сходящ.
— Ако , то редът е разходящ.
Тези три критерия важат и когато границата е безкрайна. Те не дават отговор, когато тя не съществува или е равна на единица. Когато границата в критерия на Даламбер е равна на единица, обикновено се прибягва до критерия на Раабе—Дюамел. Когато границата в критерия на Даламбер съществува и е различна от единица, той се предпочита заради простотата си пред критерия на Раабе—Дюамел.
Критерият на Коши дава отговор винаги, когато критерият на Даламбер дава отговор, но не и обратното. Обаче критерият на Даламбер води до по-прости сметки от критерия на Коши.
Тези критерии се използват и при проверки за абсолютна сходимост.
Признак на Лайбниц[редактиране | редактиране на кода]
Един безкраен ред се нарича алтернативен или знакопроменлив, ако стойностите на членовете му са реални числа, които сменят знаците си, тоест всеки два последователни члена са с различни знаци (допуска се някои или всички членове да са нули).
Признак на Лайбниц: Ако редицата от модулите на членовете на безкраен знакопроменлив ред клони към нула и е намаляваща (може и нестрого), то редът е сходящ.
Обратното не е вярно.
Признакът на Лайбниц може да се използва за доказване на условна сходимост в съчетание с някой от признаците на Даламбер, Коши и Раабе—Дюамел.
|