Речни заливи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Речни заливи
水滸傳
Илюстрация към романа „Речните заливи“. Гравюра на Цукиока Ёситоси. 1868 г.
Илюстрация към романа „Речните заливи“. Гравюра на Цукиока Ёситоси. 1868 г.
АвторШи Найан
СъздаденXIV век
Първо изданиеXIV век
Оригинален езиккитайски език
Жанристорически роман

Издателство в БългарияНародна култура“ (1956)
ПреводачКонстантин Константинов, Димитър Загоров
Речни заливи в Общомедия

Речни заливи (lang|zh水滸傳, упр. 水浒传, пинин: shuǐ hǔ zhuàn) е китайски класически роман от XIV век, създаден на основата на народни предания за подвизите на 108 „благородни разбойници“ – въстаници от времето на осмия император от династията Сун. Той е първият роман, написан на разговорен народен китайски език. Той е един от четирите класически китайски романа.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

За историческа основа на романа служи селското въстание по времето на Сунската династия (960 – 1279 г.). Действието на романа се развива на границите между провинциите Шандун, Хенан и Хубей.

Централна фигура в историята е ученият Сун Дзян (宋江). Той е добър човек, но става жертва на произвола на властите. Неговата роля е подобна на ролята на Робин Худ. Постепенно по време на повествуванието около него се събират една група от съмишленици. Показани са животът и мотивацията първоначално на 36 главатари и 72 помощници, които живеят в планински укрепения заедно с 30 хиляди безименни последователи. В тази група се намират и преследвани и прокудени, селяни, рибари, търговци, служители, бивши офицери, монаси както и няколко жени. Те всички се превръщат в заклето братство.

В главите след историите на отделните герои се разказва за стълкновението им с официалните власти и победата им над тях. След като не може да ги победи, императорът ги помилва и те му помагат в борбата с външните врагове от държавата Ляо.

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • „Речни заливи“ 1-ви и 2-ри том, Издателство Народна култура, 1956 г. Превод от руски К.Константинов, Н.Тошев, Ф. Неманов и Димотър Загоров.
  • През 2016 г. издателството „Изток-Запад“ издава романа под наименованието „Крайречно царство“ при използванена същия превод от руски с поправака на някои грешки.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]