Решетка (растение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Безстъблена решетка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Метличинови (Cynareae)
род:Carlina
вид:Безстъблена решетка (C. acanthifolia)
Научно наименование
All.
Безстъблена решетка в Общомедия
[ редактиране ]
Carlina acanthifolia

Решетка (Carlina acanthifolia), известна и като дива зелка, шереметка, цедка или самодивско сито, е тревисто растение от семейство сложноцветни (Asteraceae)[1].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Многогодишно безстъблено, монокарпично растение, с дебел, сочен, до 1 м дълъг, жълтокафяв корен. Листата са 10 – 30 cm дълги, около 2 пъти по-дълги, отколкото широки, дълбоко пересто нарязани, бодливо назъбени, разположени в приземна розетка, в средата на която се развива едра кошничка, 3 – 7 см в диаметър. Външните обвивни листчета на кошничката са листовидни, средните са гребеновидно наредени, а вътрешните са разперени. Всички цветове са тръбести, отначало бледожълти, по-късно червеникави до виолетови. Плодовете са продълговати, с хвърчилка от перести власинки. Цъфти от юни до септември. Расте из горски поляни и по сухи тревисти и каменливи места.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Съдържат 1 – 2% етерично масло, до 20% инулин, едно полиацетиленово съединение с антибиотично действие, дъбилни и смолисти вещества.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Растението се ползва като билка с противовъзпалително, стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, отхрачващо и глистогонно приложение. Използва се и при хемороиди, обриви и други кожни заболявания.

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Според българския фолклор[2] безстеблената решетка варди от зло и носи божията благодат в дома, а цветът и набожда злото на острите си бодлички. Според предание с него самодивите си цедели млякото, от където са останали и имената му цедка и самодивско цвете.

Източници[редактиране | редактиране на кода]