Румен Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румен Стоянов
Роден 29 октомври 1941 г. (75 г.)
с. Драганово, област Велико Търново
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, есе

Румен Бориславов Стоянов е български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия [1] [2] [3] [4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Румен Стоянов е роден на 29 октомври 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново.[5] Следва в Софийския държавен университет и в Хаванския университет.

Автор на превода на книгата „100 години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. В кампанията „Голямото четене“ романът се нарежда на 12 място по предпочитания сред зрителите на БНТ. В интервю за в-к „Новинар“ Стоянов заявява, че след този превод по неизвестни на Стоянов причини не са преотстъпвани авторски права за нови преводи на книги на Маркес.[6] Преводач е и на други испано- и португалоговорящи писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.

Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.

Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972 – 1975, 1992 – 1995 и 2001 – 2004)[7].

За книгата „Чака ме светът“ сам казва, че тя „проследява разпространението на Вапцаровата поезия в 15 от испано- и португалоезичните страни и на влиянието ѝ върху техните поети, където 19 поети от 10 страни са му посветили стихотворения“ [8].

В книгата „Борба за език“ Румен Стоянов излага тезата, че с изхвърлянето на Е-двойно (ятовата гласна), предаваща основни диалекти в говора с екането и якането, от българския правопис през 1922 г. и окончателно през 1944 г. се отваря пролука за изкуствено отделяне на македонски език, който според Стоянов е „прогласен от шепа хора, събрани в манастира „Св. Прохор Пчински“, на 2 август 1944 г.

Има двама синове, занимаващи се с музика и архитектура.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поетическите сборници[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. UnB concede título Doutor Honoris Causa a professor búlgaro, Universidade de Brasilia, 26.09.2012
  2. „Румен Стоянов – доктор хонорис кауза на Университета на град Бразилия“, БНР, 4 януари 2013 г.
  3. „Румен Стоянов – първият българин „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия“, БНР, 30 ноември 2012 г.
  4. Румен Стоянов с висока награда от Бразилия, в. „Дума“, 22.12.2012
  5. Златина Димитрова, „В Търново отбелязаха 70-годишнината на писателя проф. Румен Стоянов“, в. „Янтра днес“, 16 декември 2011 г.
  6. „Преводачът на „100 години самота“ Румен Стоянов: Не съм човекът, който неволно е скарал Маркес с българите“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 4 февруари 2011 г.
  7. „Дипломатът проф. Румен Стоянов: България трябва да се гордее с Дилма“, Икономически портал на регион Стара Загора (ориг. в. „Новината“ (Стара Загора), 2 ноември 2010 г.
  8. „Тази вечер Румен Стоянов представя своята 17-a книга“, burgas24.bg, 12.03.2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]