Румен Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Румен Стоянов
Роден 29 октомври 1941 г. (76 г.)
с. Драганово, област Велико Търново
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, есе

Румен Бориславов Стоянов е български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия [1] [2] [3] [4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Румен Стоянов е роден на 29 октомври 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново.[5] Следва в Софийския държавен университет и в Хаванския университет.

Автор на превода на книгата „100 години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. В кампанията „Голямото четене“ романът се нарежда на 12 място по предпочитания сред зрителите на БНТ. В интервю за в-к „Новинар“ Стоянов заявява, че след този превод по неизвестни на Стоянов причини не са преотстъпвани авторски права за нови преводи на книги на Маркес.[6] Преводач е и на други испано- и португалоговорящи писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.

Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.

Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972 – 1975, 1992 – 1995 и 2001 – 2004)[7].

За книгата „Чака ме светът“ сам казва, че тя „проследява разпространението на Вапцаровата поезия в 15 от испано- и португалоезичните страни и на влиянието ѝ върху техните поети, където 19 поети от 10 страни са му посветили стихотворения“ [8].

В книгата „Борба за език“ Румен Стоянов излага тезата, че с изхвърлянето на Е-двойно (ятовата гласна), предаваща основни диалекти в говора с екането и якането, от българския правопис през 1922 г. и окончателно през 1944 г. се отваря пролука за изкуствено отделяне на македонски език, който според Стоянов е „прогласен от шепа хора, събрани в манастира „Св. Прохор Пчински“, на 2 август 1944 г.

Има двама синове, занимаващи се с музика и архитектура.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поетическите сборници[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. UnB concede título Doutor Honoris Causa a professor búlgaro, Universidade de Brasilia, 26.09.2012
  2. „Румен Стоянов – доктор хонорис кауза на Университета на град Бразилия“, БНР, 4 януари 2013 г.
  3. „Румен Стоянов – първият българин „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия“, БНР, 30 ноември 2012 г.
  4. Румен Стоянов с висока награда от Бразилия, в. „Дума“, 22.12.2012
  5. Златина Димитрова, „В Търново отбелязаха 70-годишнината на писателя проф. Румен Стоянов“, в. „Янтра днес“, 16 декември 2011 г.
  6. „Преводачът на „100 години самота“ Румен Стоянов: Не съм човекът, който неволно е скарал Маркес с българите“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 4 февруари 2011 г.
  7. „Дипломатът проф. Румен Стоянов: България трябва да се гордее с Дилма“, Икономически портал на регион Стара Загора (ориг. в. „Новината“ (Стара Загора), 2 ноември 2010 г.
  8. „Тази вечер Румен Стоянов представя своята 17-a книга“, burgas24.bg, 12.03.2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]