Р-13

Р-13 (индекс ГРАУ — 4К50, по класификацията на МО на САЩ и NATO — SS-N-4 Sark, е съветска течногоривна едностепенна балистична ракета, която в състава на ракетния комплекс Д-2 е стояла на въоръжение на подводниците от проектите 629 и 658. Разработката ѝ е започната в ОКБ-1 и е продължена в СКБ-385.

С нейна помощ е бил изпълнено единственото в СССР изстрелване на балистична ракета с ядрена бойна глава от борта на подводница. На 20 октомври 1961 година в хода на ученията «Радуга» от подводницата «К-102» по полигона на Нова Земя е произведено изстрелване на ядрена ракета Р-13. За времето на използване на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 изстрелвания, от които 225 са признати за успешни.

Ракетата Р-13 е първата ракета в СССР, специално разработена за изстрелване от подводници.

Конструкция

Ракета Р-13

Ракетата Р-13 конструктивно представлява едностепенна балистична ракета с моноблочна отделяща се глава.

Р-13 е оборудвана с петкамерен ракетен двигател с течно гориво С2.713^[1] с тяга 25,7 тона, разработен в конструктивното бюро за химическо машиностроене под ръководството на Алексей Михайлович Исаев ^[2]. Двигателят се състои от централна неподвижна маршева камера и четири завъртащи се рулеви камери и има два режима на работа.^[3] – горючем ТГ-02 За подаване на гориво в камерите се използват два турбопомпи и два газогенератора. Схемата с използване на завъртащи се рулеви камери позволява да се откажат от масивното графитно оперение.

Резервоарите са носещи и представляват цялозаварена конструкция от стомана.

В горната част на ракетата се намира отделяемата бойна глава с маса около 1600 кг с термоядрен боен заряд с мощност 1 Мт. Нейното отделяне се осъществява чрез барутен изтласквач. Главата има цилиндричен корпус с коническа предна част.

Развъртане и експлоатация

От 1959 до 1962 година в съветския ВМФ се използват 22 подводици от проекта 629, въоръжени с ракети Р-13.

По време на Карибската криза от подводниците са предвидени за базиране на Куба от юли 1962 година^[4]. На подводниците са поставени ядрени бойни заряди^[5]. Част от тях тръгват, но във връзка с приключването на кризата получават заповед да се върнат в базата^[6]>.

Общо във времето на експлоатацията на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 пуска, от които 225 успешни. В 38 от случаите се получава отказ на системите на ракетата или стартовото оборудване, а още в 38 причина за неуспеха са грешки на личния състав. Причините за 10 неуспешни пуска са неустановени.

Ядрени изпитания

През лятото на 1961 година е взето решение от правителството за изпитателни стрелби в ядрено изпълнение. На 20 октомври 1961 година, в хода на ученията „Радуга“, са проведени два пуска по полигона на архипелага Нова Земя между баренцово море и карско море с ракети Р-13.^[7].

Това е единствения в СССР случай на използване на ядрено оръжие изстреляно от подводница.

Тактико-технические характеристики

	Р-13
Индекс УРАВ ВМФ	4К50
[Код по НАТО	SS-N-4 Sark
Индекс на комплекса	Д-2
Носители (Шаблон:Comment)	Подвоници от проекта629
Характеристики на ракетата
Количество степени	1
Максимална маса на ракетата, кг	13 745
Суха маса, кг	3730
Тегло на горивото, кг	2232
Тегло на окислителя, кг	7774
Дължина, мм	11 835
Диаметър, мм	1300
Размах на стабилизаторите, мм	1910
Полезен товар
тегло на БГ, кг	1597,5
Тип на БГ	термоядерна
Количество и вид	1, моноблок отделяема
Мощност	1 Мт
Система на управление инерциална
Кръгово вероятно отклонение, км	4
Двигател	ЖРД С2.713
Гориво	ТГ-02+АК-27И
Тип на старта	надводен
Параметри на траекторията
Максимална скорост, м/с	2050
Максимална височина на траекторията, км	145
Максимална далекобойност, км	600
Минимална далекобойност, км	148,2
Време на полета максимално, с	425
Скорост при целта, м/с	700

Литература

СКБ-385, КБ машиностроения, ГРЦ «КБ им. Академика В. П. Макеева» / Составители Канин Р. Н., Тихонов Н. Н.; под общ. ред. В. Г. Дегтяря. — М.: Государственный ракетный центр «КБ им. академика В. П. Макеева»; ООО «Военный Парад», 2007. — 408 с. — ISBN 5-902975-10-7.
Ю. Л. Коршунов, Е. М. Кутовой. Баллистические ракеты отечественного флота. — СПб.: Гангут, 2002. — 41 с. — (Библиотека «Гангут»). — 1200 экз. — ISBN 5-85875-043-5.
Коллектив авторов. Стратегическое ядерное вооружение России / под редакцией П. Л. Подвига. — М.: ИздАТ, 1998. — 492 с. — ISBN 5-86656-079-8.
Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественного ракетного оружия / Под общ. ред. А. Е. Тараса. — М.: АСТ, 2003. — 515 с. — ISBN 5-170-11177-0.

Източници

Ракетный комплекс Д-2 С БРПЛ Р-13 (35-М-4) // Информационно-новостная система «Ракетная техника». Архивиран от оригинала на 2012-01-29. Посетен на 2010-12-12.

↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественного ракетного оружия / Под общ. ред. А. Е. Тараса. – М.: АСТ, 2003. – 515 с. – ISBN 5-170-11177-0.
↑ Ракетный комплекс Д-2 С БРПЛ Р-13 (35-М-4) // Информационно-новостная система „Ракетная техника“. Архивиран от оригинала на 2012-01-29. Посетен на 2010-11-27.
↑ Н. И. Леонтьев, П. М. Митин. Совершенствование энергомассовых характеристик двигательных установок и жидкостных ракетных двигателей для баллистических ракет подводных лодок // Архивиран от оригинала на 2012-01-21. Посетен на 2010-08-07.
↑ Соединения. Северный флот // podlodka.su. Архивиран от оригинала на 2018-04-25. Посетен на 2010-11-29.
↑ Е. А. Шитиков. Ядерное противостояние: к истории создания боеголовок морских баллистических ракет. Раздел Вторая боеголовка. // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2023-10-23.
↑ {{cite web|url=https://web.archive.org/web/20120118083101/http://www.atrinaflot.narod.ru/1_submarines/01_plrb_629/0_629.htm%7Ctitle=ДИЗЕЛЬ-ЭЛЕКТРИЧЕСКИЕ ПОДВОДНЫЕ ЛОДКИ С БАЛЛИСТИЧЕСКИМИ РАКЕТАМИ Проект 629/629-Б|deadlink=yes|archiveurl=http://www.atrinaflot.narod.ru/1_submarines/01_plrb_629/0_629.htm%7Carchivedate=18 януари 2012 година
↑ Е. А. Шитиков. Ядерное противостояние: к истории создания боеголовок морских баллистических ракет. Раздел Вторая боеголовка. // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2023-10-23.

[1] Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественного ракетного оружия / Под общ. ред. А. Е. Тараса. – М.: АСТ, 2003. – 515 с. – ISBN 5-170-11177-0.

[2] Ракетный комплекс Д-2 С БРПЛ Р-13 (35-М-4) // Информационно-новостная система „Ракетная техника“. Архивиран от оригинала на 2012-01-29. Посетен на 2010-11-27.

[3] Н. И. Леонтьев, П. М. Митин. Совершенствование энергомассовых характеристик двигательных установок и жидкостных ракетных двигателей для баллистических ракет подводных лодок // Архивиран от оригинала на 2012-01-21. Посетен на 2010-08-07.

[Подлодка_су_соединенияСФ-4] Соединения. Северный флот // podlodka.su. Архивиран от оригинала на 2018-04-25. Посетен на 2010-11-29.

[5] Е. А. Шитиков. Ядерное противостояние: к истории создания боеголовок морских баллистических ракет. Раздел Вторая боеголовка. // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2023-10-23.

[6] {{cite web|url=https://web.archive.org/web/20120118083101/http://www.atrinaflot.narod.ru/1_submarines/01_plrb_629/0_629.htm%7Ctitle=ДИЗЕЛЬ-ЭЛЕКТРИЧЕСКИЕ ПОДВОДНЫЕ ЛОДКИ С БАЛЛИСТИЧЕСКИМИ РАКЕТАМИ Проект 629/629-Б|deadlink=yes|archiveurl=http://www.atrinaflot.narod.ru/1_submarines/01_plrb_629/0_629.htm%7Carchivedate=18 януари 2012 година

[7] Е. А. Шитиков. Ядерное противостояние: к истории создания боеголовок морских баллистических ракет. Раздел Вторая боеголовка. // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2023-10-23.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]