Р-13
| Р-13 | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Произход | СССР |
| Габаритни характеристики | |
| Дължина | 11,8 m |
| Диаметър | 1,3 m |
| Технически характеристики | |
| Гориво | течно |
| Бойна глава | ядрена |
| Взривна мощност | 1,2 до 2,0 Mt |
| Брой бойни глави | 1 |
| Обсег | 600 км |
| Р-13 в Общомедия | |
Р-13 (индекс ГРАУ — 4К50, по класификацията на МО на САЩ и NATO — SS-N-4 Sark, е съветска течногоривна едностепенна балистична ракета, която в състава на ракетния комплекс Д-2 е стояла на въоръжение на подводниците от проектите 629 и 658. Разработката ѝ е започната в ОКБ-1 и е продължена в СКБ-385.
С нейна помощ е бил изпълнено единственото в СССР изстрелване на балистична ракета с ядрена бойна глава от борта на подводница. На 20 октомври 1961 година в хода на ученията «Радуга» от подводницата «К-102» по полигона на Нова Земя е произведено изстрелване на ядрена ракета Р-13. За времето на използване на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 изстрелвания, от които 225 са признати за успешни.
Ракетата Р-13 е първата ракета в СССР, специално разработена за изстрелване от подводници.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Ракета Р-13
[редактиране | редактиране на кода]
Ракетата Р-13 конструктивно представлява едностепенна балистична ракета с моноблочна отделяща се глава.
Р-13 е оборудвана с петкамерен ракетен двигател с течно гориво С2.713[1] с тяга 25,7 тона, разработен в конструктивното бюро за химическо машиностроене под ръководството на Алексей Михайлович Исаев [2]. Двигателят се състои от централна неподвижна маршева камера и четири завъртащи се рулеви камери и има два режима на работа.[3] – горючем ТГ-02 За подаване на гориво в камерите се използват два турбопомпи и два газогенератора. Схемата с използване на завъртащи се рулеви камери позволява да се откажат от масивното графитно оперение.
Резервоарите са носещи и представляват цялозаварена конструкция от стомана.
В горната част на ракетата се намира отделяемата бойна глава с маса около 1600 кг с термоядрен боен заряд с мощност 1 Мт. Нейното отделяне се осъществява чрез барутен изтласквач. Главата има цилиндричен корпус с коническа предна част.
Развъртане и експлоатация
[редактиране | редактиране на кода]
От 1959 до 1962 година в съветския ВМФ се използват 22 подводици от проекта 629, въоръжени с ракети Р-13.
По време на Карибската криза от подводниците са предвидени за базиране на Куба от юли 1962 година[4]. На подводниците са поставени ядрени бойни заряди[5]. Част от тях тръгват, но във връзка с приключването на кризата получават заповед да се върнат в базата[6]>.
Общо във времето на експлоатацията на комплекса от 1961 до 1973 година са проведени 311 пуска, от които 225 успешни. В 38 от случаите се получава отказ на системите на ракетата или стартовото оборудване, а още в 38 причина за неуспеха са грешки на личния състав. Причините за 10 неуспешни пуска са неустановени.
Ядрени изпитания
[редактиране | редактиране на кода]През лятото на 1961 година е взето решение от правителството за изпитателни стрелби в ядрено изпълнение. На 20 октомври 1961 година, в хода на ученията „Радуга“, са проведени два пуска по полигона на архипелага Нова Земя между баренцово море и карско море с ракети Р-13.[7].
Това е единствения в СССР случай на използване на ядрено оръжие изстреляно от подводница.
Тактико-технические характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
| Р-13 | |
|---|---|
| Индекс УРАВ ВМФ | 4К50 |
| [Код по НАТО | SS-N-4 Sark |
| Индекс на комплекса | Д-2 |
| Носители (Шаблон:Comment) | Подвоници от проекта629 |
| Характеристики на ракетата | |
| Количество степени | 1 |
| Максимална маса на ракетата, кг | 13 745 |
| Суха маса, кг | 3730 |
| Тегло на горивото, кг | 2232 |
| Тегло на окислителя, кг | 7774 |
| Дължина, мм | 11 835 |
| Диаметър, мм | 1300 |
| Размах на стабилизаторите, мм | 1910 |
| Полезен товар | |
| тегло на БГ, кг | 1597,5 |
| Тип на БГ | термоядерна |
| Количество и вид | 1, моноблок отделяема |
| Мощност | 1 Мт |
| Система на управление
инерциална | |
| Кръгово вероятно отклонение, км | 4 |
| Двигател | ЖРД С2.713 |
| Гориво | ТГ-02+АК-27И |
| Тип на старта | надводен |
| Параметри на траекторията | |
| Максимална скорост, м/с | 2050 |
| Максимална височина на траекторията, км | 145 |
| Максимална далекобойност, км | 600 |
| Минимална далекобойност, км | 148,2 |
| Време на полета максимално, с | 425 |
| Скорост при целта, м/с | 700 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- СКБ-385, КБ машиностроения, ГРЦ «КБ им. Академика В. П. Макеева» / Составители Канин Р. Н., Тихонов Н. Н.; под общ. ред. В. Г. Дегтяря. — М.: Государственный ракетный центр «КБ им. академика В. П. Макеева»; ООО «Военный Парад», 2007. — 408 с. — ISBN 5-902975-10-7.
- Ю. Л. Коршунов, Е. М. Кутовой. Баллистические ракеты отечественного флота. — СПб.: Гангут, 2002. — 41 с. — (Библиотека «Гангут»). — 1200 экз. — ISBN 5-85875-043-5.
- Коллектив авторов. Стратегическое ядерное вооружение России / под редакцией П. Л. Подвига. — М.: ИздАТ, 1998. — 492 с. — ISBN 5-86656-079-8.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественного ракетного оружия / Под общ. ред. А. Е. Тараса. — М.: АСТ, 2003. — 515 с. — ISBN 5-170-11177-0.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ракетный комплекс Д-2 С БРПЛ Р-13 (35-М-4) // Информационно-новостная система «Ракетная техника». Архивиран от оригинала на 29 януари 2012. Посетен на 12 декември 2010.
- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественного ракетного оружия / Под общ. ред. А. Е. Тараса. – М.: АСТ, 2003. – 515 с. – ISBN 5-170-11177-0.
- ↑ Ракетный комплекс Д-2 С БРПЛ Р-13 (35-М-4) // Информационно-новостная система „Ракетная техника“. Архивиран от оригинала на 29 януари 2012. Посетен на 27 ноември 2010.
- ↑ Н. И. Леонтьев, П. М. Митин. Совершенствование энергомассовых характеристик двигательных установок и жидкостных ракетных двигателей для баллистических ракет подводных лодок // Архивиран от оригинала на 21 януари 2012. Посетен на 7 август 2010.
- ↑ Соединения. Северный флот // podlodka.su. Архивиран от оригинала на 25 април 2018. Посетен на 29 ноември 2010.
- ↑ Е. А. Шитиков. Ядерное противостояние: к истории создания боеголовок морских баллистических ракет. Раздел Вторая боеголовка. // Архивиран от оригинала на 2 април 2015. Посетен на 23 октомври 2023.
- ↑ {{cite web|url=https://web.archive.org/web/20120118083101/http://www.atrinaflot.narod.ru/1_submarines/01_plrb_629/0_629.htm%7Ctitle=ДИЗЕЛЬ-ЭЛЕКТРИЧЕСКИЕ ПОДВОДНЫЕ ЛОДКИ С БАЛЛИСТИЧЕСКИМИ РАКЕТАМИ Проект 629/629-Б|deadlink=yes|archiveurl=http://www.atrinaflot.narod.ru/1_submarines/01_plrb_629/0_629.htm%7Carchivedate=18 януари 2012 година
- ↑ Е. А. Шитиков. Ядерное противостояние: к истории создания боеголовок морских баллистических ракет. Раздел Вторая боеголовка. // Архивиран от оригинала на 2 април 2015. Посетен на 23 октомври 2023.